Американци с големи сърца, дариха 30 000 лв. за нов асансьор в специализираната болница за рехабилитация в Котел

За нас е благословия да ви служим. Малко сме но се чувстваме част от вас. Да, американци сме, всеки можe да е американец ако има щатски паспорт, но чувстваме България като свой втори дом. Искам един ден горда да рецитирам “Аз съм българче”. Това заяви пред KOTELNEWS Хайди Баркър  от фондация „Едно сърце”, която заедно със своите съратници беше в Котел за да сподели поредната им успешна благотворителна кампания в подкрепа на СБР- Котел.

Стойността на проекта е около 40 000 лв. За изграждането на новият асансьор на мястото на старият, който е от транспортен вид и от ремонта на сградата преди 24 години никога не е влизал в  експлоатация, дарителите са събрали 30 000 лв. Останалата част ще се поеме от министерството на здравеопазването. Очаква се до година по това време новото съоръжение вече да функционира в помощ на пациентите и работещите в лечебното заведение.

Пред персонала на болницата и дошлите с нея съмишленици от САЩ тя сподели за благородната кауза.

„Скъпи приятели, радваме се да отпразнуваме този повод с вас. Ние нарекохме нашето пътуване Lift! 2018 в очакване на този момент. На английски думата „лифт“ има две значения. Във Великобритания „lift“ е асансьор. Като глагол обаче lift означава “вдигам се“, „издигам“. Надяваме се , че този нов асансьор може да направи и двете. Парите за закупуването на този асансьор бяха събрани от две организации – „One Heart Bulgaria“ и „Lost Sparrows“, но те са съставени от много хора, които даряват пари за този асансьор по много причини. Когато всички работим заедно, могат да се случат чудесни неща. Искам да споделя няколко от тези истории с вас.

Лукас е момче, което през 2012 г. е осиновено от България. Има церебрална парализа. Когато чу, че Lost Sparrows събират пари за асансьор, той знаеше, че иска да помогне. Семейството му купи машина за мачкане на алуминиеви кенчета, които той започна да събира, смачка ги и ги рециклира, за да спечели пари за асансьора. Заедно с Лукас и „изгубените врабчета“ събраха $ 5,000, за да дарят за асансьора.

Този млад мъж е Никълъс Конли. Той е роден с церебрална парализа. Когато майка му Мишел, чу за нашето служебно пътуване, тя почувства, че иска да помогне. Въпреки че не можеше да дойде в България, тя събра 1,000 долара, за да дари  за асансьора от името на Никълъс. Това е Ной. Той има синдром на Даун. Майка му Алисън /сестра ми / прекара последните 18 години в грижа за него-което е работа на пълен работен ден! Въпреки че Ной не можеше да дойде тук, Али също събра 1,000 долара, за да дари  от негово име. Това е Езра. Неговият баща, Клинт, неврохирург, е тук в България в момента и работи за други деца. Братът  и сестрата на Езра, Калеб и Лоръл, са с нас днес. Те събраха 1,000 долара в чест на Езра.

И накрая, това е Деси Андерсън. Преди 20 години, преди да основа „Едно сърце“, аз придружавах Пени Андерсън в България, за да намерим дъщеря и. Въпреки че имаше трима сина, тя знаеше, че някъде има дъщеря, която я чака. Намерихме Десислава и друго красиво момиче, Сесилия, и двете сирачета, и двете с доста тежки увреждания. Пени отвори сърцето си и дома си за двете. Деси почина през януари през тази година при трагичен инцидент. Парите, събрани от моя син Талис 1,000 долара ще бъдат дарени в нейна памет.

Толкова много хора са протягали ръка, събирали са пари, за да осигурят този асансьор. Да го има тук ще направи живота по-лесен, особено, надяваме се, за децата тук. Има стотици деца по целия свят, деца които страдат, но ние-всички ние ще се опитваме да ги намерим, да стигнем до тях и да ги избавим-от скръб, от болка, от бедност, от самота и страх. Този асансьор ще представлява желанието ни да работим заедно, за да ги извисим. И ще открием, че като направим това, ние също се извисяваме.”

Мария Радославова – Старша медицинска сестра в СБР-Котел

От името на СБР искам да изкажа нашата сърдечна благодарност към всичко онези, чрез чиито усилия става възможно да се осъществи една наша бленувана мечта – да се осигури на нашите пациенти и най-вече на тези които са деца, удобен и  качествен достъп до медицинската база чрез нов асансьор. С това ваше добро дело, както казахте ще възвисим тези деца, но искам да знаете, че и вие ще бъдете възвисени за сторената добрина. Тъжно е да отчетем, че в днешно време тук в България е трудно и дори невъзможно да се случват подобни неща. Благодарение на вас и нещата, които направихте за нашата болница днес малките ни пациенти се чувстват не като в лечебно заведение, а като в домашна среда. Дарените уреди и пособията за рехабилитация връщат пациентите ни към пълноценен живот.

Хайди Баркър:

За нас е благословия да ви служим. Ние се учим да ставаме по-добри до като правим това за вас. Ако всички хора бяха здрави и нямаха нужди, в нас останалите как щяха да се развият добродетели като милосърдие, състрадание и любов. Ние растем когато помагаме на другите да растат.

За многото години в България и работата и с фондация „Едно сърце”, Хайди  вече токова добре е научила българският език, че някой жители на територията водещи се по лични документи българи, могат само да и завидят. По време на следването си в Германия записва и славистика, изучавайки задълбочено старобългарски. Силно  впечатлена от славната история на велика България, днес тя показва и солидни познания свързани с нашето минало и държавна история. Пред репортера на KOTELNEWS обяснява, че намира българския език за изключително интересен, но и за доста труден за усвояване от англоговорящите. След края на всяка поредна мисия, тя си е казвала, че пак ще се върне с нови идеи и желание за работа, посвещавайки се на всички в неравностойно положение, сираци и деца със специфични потребности. Днес тя е в града на Раковски заедно със своите приятели и роднини, докато в Айдахо – САЩ мъжете им в момента се грижат за много то им деца. По професия учител по английски, тя не крие своята дълбока религиозност, обяснявайки принадлежността си към църквата на Христос и светиите от последното време.  Убедена е, че всяко дете е важно, и е дете на Бога. Нашето призвание е да се обичаме и да се грижим един за друг. Трябва да си прощаваме и да се покайваме. Да живеем така за да бъдем максимално подобни на нашият небесен Отец. За нея и хората, които води в страната ни, България е най-красивото място на земята. Хората са добри, гостоприемни и лъчезарни. Българите са богати в сърцата и умовете си показва ни с ръка Хайди, но не правете така да се мъчите да подражавате на други нации и държави. Вие трябва да бъдете българи и да живеете чувствайки се щастливи тук в своята си родина. На въпрос, защо все пак такава любов към България, тя навлиза и в друг размисъл отвеждащ я към търсенето на своите далечни корени някъде из Европа, а защо не и в България. Още когато за първи път идва в страната ни усеща странно чувство, че си е у дома.

Репортера на КОТЕЛНЮЗ попита Хайди:

Ние като българи в момента смея да кажа, че се чувстваме доста неудобно, до кога ще идвате от другата страна на океана за да ни решавате нуждите и проблемите?

Хайди : Ще правим всичко това до самия край. До като има нужда и нуждаещи се. Правим това в България от 20 години, В началото нещата бяха определено зле, но сега уверявам ви има голяма промяна. В държавата нещата се подобряват и аз съм много щастлива от това. Ние сме малка част от тази промяна и това ни прави много доволни. Малко сме но се чувстваме част от вас. Да американци сме, всеки можа да е американец ако има щатски паспорт, но чувстваме България като свой втори дом. Искам един ден горда да рецитирам аз съм българче, тук при вас намирам онова чувство което сакрално свързва човек с родината въпреки че не съм родена тук и родовите ми корени са на друг континент.

Дебора Брайлсфорд:

Хората мислят, че проблемите са прекалено тежки и ние околните не можем да направим нищо и трябва да оставим нещата така като са си. Но истината е, че когато сме заедно в името на нещо добро, нещата не само могат да се получат но и гарантирано трудностите и проблемите да се решат ако не се предаваме и отчайваме.

Responses are currently closed, but you can trackback from your own site.