Зам.-председателят на ДПС Ахмед Ахмедов и народният представител Хатидже Георгиева почетоха паметта на жертвите на т.нар. „възродителен процес” в селата Ябланово и Филаретово. Те поднесоха венци и цветя пред чешмата-паметник в Ябланово. На 19 януари 1985 г. котленското село става център на съпротивата срещу насилствената смяна на имената и опитите за асимилация. На възпоменателния митинг приставаха още областни председатели на ДПС, кметове на общини и други гости от страната.

Пред събралото се множество Ахмед Ахмедов каза: „Уважаеми приятели, трябва да знаете, че демокрацията е нещо много крехко. Само преди 10 години си спомнете за опита за покушение срещу нашият почетен председател д-р Ахмед Доган. Вижте как тъмната страна отново се мъчи да разбуни духовете и развали етническия модел, в който ние живеем. Само преди една година бяхме свидетели на „рашковщината”, като се наложи да преживеем репресиите на онази милиционерска система, позволявайки си той да превърне МВР в предизборен щаб на политическа сила. В такива дни трябва да си даваме равносметка за постигнатото от ДПС през всичките тези 38 години. След 33 години демокрация някои си мислят, че ДПС е изчерпано. НЕ, от тука твърдо и ясно заявяваме, че нашата мила родина БЪЛГАРИЯ има повече нужда от всякога от Движението за права и свободи. Видяхме как за много кратко Нашата Мила РОДИНА се превърна в кораб, който няма капитан, кораб, който всяка година трябва да тегли 15 милиарда лева дълг. Тези млади, умни и красиви NEXO- капиталисти, превърнаха България в една бедна страна. Както казва нашият почетен председател, ние сме длъжни да обединяваме и управляваме, най-добре го можем!”

Исмет Идриз: “Позволете ми  от името на всички жители на село Ябланово,както и лично от мое име да поднеса нашата признателност и дълбок поклон към пострадалите от Възродителния процес. След 38години, изводът и поуката от принудителната смяна на арабско турските имена с български е една и съща: Възродителният процес с срамен акт, защото посяга на святото право на човека да се казва, както той иска. Споменът от Възродителния процес ще остане не само за Яблановци, но и за цяла България и целия свят. Всички ние знаем, че не трябва никога повече да се допускат такива грешки в историята. Скъпи приятели, Винаги трябва да напомняме на подрастващото поколение, че на днешната дата преди 38 години, Яблановци са се бунтували за отстояването на човешкото право да имаш собствено име! Сега в Обединена Европа сме спокойни, че такива събития няма как да се случат, но сме длъжни историческият спомен да го съхраняваме и да го ценим за поколенията. Поклон пред паметта на всички пострадали!”

ЕПОПЕЯТА ЯБЛАНОВО – 19.01.1985 г.

Автор, поета-сатирик: Мустафа Келолан

1985-та, зима, месецът е януари

Кучи студ навън – да не те свари,

Сякаш мълния разнесе новината

Всеки се стъписа, спотаи в тъмата.

Без да се замислят партийните среди

С Живков те решиха нашите съдби:

„Вярата, езикът – българи сме само

чиста е България – роми, турци – няма!”

И за туй поели към нашите села

С пушки, танкове и псета – ръка за ръка…

Тази вест пристигна рано утринта,

Всеки се затюхка в общата беда.

На правата наши те не ще посегнат,

Деца, млади, стари на мегдана дебнат.

Със свити сърца, с очи насълзени

Дни наред безсънни за своите съдби

Търпимостта сви се, развихри се яд

Без водачи всички решиха да мрат.

И мало, голямо изпъчиха гърди

Кючюклер, Хамзалар – наште махали

Към тях се включиха Рахманлар, Велятлар

И Доанджъ дойде без Кара атлар.

Мислейки, че танкът няма тях да сгази,

Че всичките беди идват къмто нази.

Първите поели бяха победени,

Никои не бе мислил, че ще сме сразени,

Но не ни уплаши тази поразия

Поехме отново братя и комшии.

Нощта мина, утро ново ни събра

Заедно и смело браним имена,

Но врагът бе сгъстил своите редици

Танкове и коли, даже и полиция.

Началото бе им в края на селото,

А краят бе нейде чак в Тича – селото.

Куцият ни Хасан пред танк се изпъчи,

Танкиста уплашен в нивата забучи.

Почнаха с откоси пушки, автомати,

Под щит и ритници – викове, сакати.

Стари, млади, всички падаха подред

А войници псуват, биеха наред.

До кърви раниха Мейрем, Хюсеин, Али

Топлата им кръв снега разтопи.

Плачът на децата небеса съдра,

На майките викът сърцата раздра.

Селото обви се във барутен дим

Викове дивашки Теккето проби.

Танкове, войници ядни и свирепи

Шетат из селото сякаш подивели,

Пред очи кръвнишки куршуми свистят

„Паспортите дайте!“ зловещо крещят,

Сега, още днеска, никой да не спори!!!

Който не приеме лошо ще му сторим

Сопата вам чака, куршуми ей на!

Права и закон са наша страна!“

Хасан стана Асен, от Фатма пък Яна

И мъртвите даже кръстиха без срама.

Тегобите черни никой не сподели

И дядо ми, герой, от Балкански войни

Името му стана Иван – от Али.

Ти ела ми братко и приеми това,

Да бъдеш на света човек без права!?

Вуйчо Садуллах – Мюслим – не изтърпя:

-Не приемам! – каза, примката завря.

Същият път избра и Кърдъм Джафер

Всяка наша смърт за тях бе „зафер” (победа).

Сестра ни Елфида към двама си сина:

-Танковете идат! Хюсеииин, Безааат! –

давайки душа си викна и умря…

Школо, читалнята касапници бяха,

месеци наред мъчиха без страха,

над сто осемдесет биха без вина

викаха, псуваха майка и сестра.

Тези ужасии преживяхме вси,

след нас останаха кървави следи.

Цял автобус с пушки дома обгардиха

под арест ме взеха, какво ли търсиха?!

Не дадоха никой у дома да гъкне,

плачехме без звук. Kрещяха: „Да млъкне!”

В салона за сватби до един ни свряха

мъже, жени деца – бити без жал бяха.

В Сливен, в МВР-то пак продължи боя

Всеки те налага, крещи „Бой за тоя!

„Турците да бием!” – по час се редяха,

Килиите пълни на кърви воняха.

Повръщахме кърви, пикахме до кръв,

Подобно зверове за тях бяхме стръв.

По сто пъти на ден умирахме ние,

Усетиха лесно не ще ни превият.

Даже се стремяха всичко да потулят,

Четин от Хамзалар с танка да затулят.

Танкове, куршуми не ни повалиха,

Доносници мръсни те ни омърсиха.

Дълго време село беше обсадено

На невини хора зло бе отредено.

Колко души тука сироти остаха,

Кой загуби брата, кой майка, бащата.

Кой вярва не хваща да пита Хасан,

Оня, Дуралито дето веч е сам…

Убиха баща му майка му – мълчи…

Задавя се в сълзи, как ли го боли?

Чуха и на Запад болките и зора

И Турция за нас граница отвори.

Пак раздели нови нас осиротиха

Бащата замина със спешен рапорт,

а внукът остана нямаше паспорт.

Разтуриха наште семейни гнезда

Села и дворове бяха без деца.

От таз орисия те забогатяха

на турчина дома без пари вземаха,

ако ги опиша всичките беди

ни сърце ми стига, ни лист, ни сълзи…

Братя мои мили, помнете добре

че туй що се случи, бе от зле по зле

не за отмъщение аз пиша това,

да не се повтаря тази извратня;

да не леем кърви на никой човек

заедно да бъдем от тука навек.

Приемете всички турчина и рома

и те са родени от майка им родна.

Мъстта да оставим ние настрана,

че добро не прави никоя война.

Елате, да станем приятели верни

българина с турчин, с циганина черен.

уважение и обич, какво друго щем!?

Нали утре всеки някак ще умре.

Да свърши войната за вяра и етнос,

дявола да пратим в забрава и бедност! Превод от турски: Емел Балъкчъ