Галина Дурмушлийска представя в Котел български музиканти от Чийшия Украйна

На гости в Котел и домът на Добруджанския славей- натурализираната котленка Галина Дурмушлийска бяха родолюбиви БЪЛГАРИ от  село Чийший –Украйна. На двора в уютната чорбаджийска къща, която Галя стопанисва от години, а с широкото си сърце и блага усмивка посреща гости от цял свят, като в бащин дом сънародниците ни от Чийший, почувстваха духа на котленския тертип, скопос и гостприемство. Пред камерата на KOTELNEWS именитата народна певица сподели хубавият повод заради, който тези българи са били дългия път до своята пра родина, както наричат отечеството ни България.

„Заедно с моите приятели от село Чийший ни предстои да направим записи в Българската национална телевизия за предаването „Иде нашенската музика”. Искам най-напред да представя Николай Богоев, който е кмет на с. Чийший,  главен спонсор  и много добър приятел, който изключително много спомогна тази среща да се осъществи тук в България. Нашето познанство с фолклорната група от селото и самодейците датира от 90-те години на миналият век, като нашите творчески срещи продължават и до днес уверявайки ви,че всеки път ни е все по-хубаво. За моя чест, тази година те направиха мой юбилеен концерт при тях, събитие, което няма да забравя до края на дните си. Благодаря им за това, което направиха в името на моя празник, за любовта и топлината, с която ме обгърнаха те и цялата околия. Искам да акцентирам върху една много интересна песен придобила и голяма популярност в последно време. Песента „Богдан Калина думаше”, която първоначално се изпълняваше от Елена Бурукова и вече се пее от много изпълнители. Преди време аз заедно с Ангел Чакъров й направихме малка обработка и аранжимент, който вариант ще видите в участието ни по БНТ.”

Иван Богоев – кмет село Чийший

“В България се чувстваме много добре, усещането е, че все едно сме си у дома. Искам да благодаря на г-жа Дурмушлийска, че тя чества своя юбилей точно при нас, един празник от който всички останахме много доволни. Позволете ми да представя нашата делегация, която сега е на гости в Котел при Галя. Мария Алаватска –секретар на кметството и солистка на ансамбъла. Евгения Шлопак – музикален педагог и солист в народен ансамбъл „Извор”. Елена Бурукова – солист и ръководител на вокалната група. Иван Минковски –солист с многобройни участия и международни награди. Иван Топалов – акомпаниматор на баян. Василий Сьомков – тромпет. Николай Пинти –барабанчик и ударни инструменти. Георги Иванович – директор на дома на културата в с. Чийший. Пьотър Минковски – кларинетист.  Нашето село е населено почти изцяло от около 5000  българи. Приказваме само на български , по-точно на старият език, който сме запазили през поколенията от предците ни.”

Репортер на KOTELNEWS проведе  интересен разговор с тези българи, на които първият зададен въпрос беше кое за тях е родина и кое е отечество?  Иван Минковски импулсивно реагира с въпрос: „ А защо сега трябва да се късаме на две парчета. Роден съм от българска майка, от български баща както всеки един от нас. Всеки е закърмен с българско мляко, българска реч, но сме родени там, как да бъде тогава.” Кмета Богоев добави: „ Някога в Украйна ни наричаха нация на малцинство, но сега аз казвам, че сме украинци с българско произхождение. Родени сме в Украйна, но по произход сме българи и приказваме на български. Мария Алаватска доуточни: „Родината ни е Украйна, а България ПРА Родина.”

На въпроса чувствате ли България като мащеха, всички реагираха с нескрито недоумение що за въпрос е това и кой е изразявал подобно мнение. Николай Пинти мъдро припомни едно златно правило, че едно дете като се роди приказва майчиният език, а живее в бащината къща.  На нашето кметство пише на български език добре дошли. Ние живеем с България в сърцата си независимо от разстоянието. Тук отново се намеси  убедително Иван Минковски давайки следния пример: „Аз имам две дъщери които са омъжени в България. Тук те си имат и по две деца. Ням как България да ние мащеха. Аз децата си на мащеха не бих дал” Повдигнат беше и въпроса за двойното гражданство и необходимите действия от страна на двете държави в посока това да е по-лесно възможно.

На своите читатели KOTELNEWS препоръчва да изгледат целият материал, в който ще разберат какъв е жизненият стандарт на нашите сънародници в Украйна, какви са доходите, пенсиите, цените на насъщния и горивата. Как е протекъл при тях прословутия преход след перестройката на Горбачов. Вижте какво е направило впечатление в тях за годините на прехода в България и с какво и към какво се е променила тяхната пра родина наблюдавайки от разстояние чрез българските медии процесите в България. Потискащо и тъжно е да чуеш, че хора които милеят може би повече от нас за всичко родно и мило, с загриженост и мъка да констатират, че в България селата умират подложени на заличаване. Селското стопанство и икономиката с която родината им България се славила в необятния съветски съюз сега са съсипани и разрушени. Страшно е чужденци, каквито в пълният смисъл на думата точно те не са, да се изумяват от факта, че тук в райската градина на Балканите България внася чесън и домати и краставици…

Докато материала се обработваше за качване в интернет, самодейците от Украйна заедно с домакинът си Галина Дурмушлийска осъществиха ползотворни записи в студио на БНТ в София за  предаването ” Иде нашенската музика, което ще се излъчи на 14 декември.

Стихотворение за Чийший

В началото на миналия век

В сърцето на степта Буджакска

закрилян с сабя каракска

от робство избягал дойде тук човек!

Крачол запретнал и се заловил

с вол и кон, в ръка с мотичка

от две страни на една рекичка

заселил се и задомил!

И по къщичка , по дувар

вградил великата Русия!

българинът- беженар

селцето своето- Чийший

листнало с лозя, с градини

изгледани от ръка- мераклия

цъфти през векове, години

селцето нашето – Чийший!

Чийший- Городнее , това е нашето родно българско село, изпитало бедствия и слава. В него почитат народните традиции и обреди.

Чийший е малка капка от Великата държава, село, което има своя химн, герб и флаг. И ако си истински ценител на народното творчество няма да можеш да останеш безразличен с лед като дойдеш в нашето село и пообщуваш с нас, непокорните българи, щедри и горди от своя произход.

Чийший е село, където любовта към народното изкуство идва от майчиното мляко 

Звучат стари мотиви и вълнуват кръвта. Това е място с разкошна зора, златни ниви, миришещи на треви и цветя, ливади и малка рекичка. Място върху което дори и в песничката се лее музика!

Чийший, люлка на душите, извор, пълнещ душата с доброта и любов 

Пазители на този извор са работниците на читалищния дом на Културата, които днес гостуват на голямата певица Галина Дурмушлийски. С голяма любов към всичко българско и родно пеят, танцуват и радват със своето творчество не само зрителите от Украйна, а и от България, Румъния, Чехия, Гърция и други страни 

Ансамбъл ” Извор” и оркестъра за народна музика носят званието ” народни”

Първите 30 семейства се заселват на мястото на бъдещата Чийшия по време на Руско-турската война от 1787-1792 година. Следващото заселване е свързано с Руско-турската война от 1806-1812 година. В резултат на това заселване селото е създадено окончателно. Официално се смята, че основаването му е през 1813 година.

Пристигналите най-вероятно са от Североизточна България – Провадия. Именно североизточният диалект лежи в основата на сформиралия се в Бесарабия чийшийски говор. Измежду първите семейства на Чийшия са били Богоеви, Иванови, Минковски, Генови, Недови, Червенкови и др.

Въпреки това, много историци и изследователи на селото имат различна версия. Един от тях е Неделчев Степан, който счита, че преселването е било от село Желю Войвода и Градина. Ето какво той казва:

Това е село Жельо Воевода (Сливенско)и село Градина (Генералтошевско) От тези два села основното са се переселили нашите прадеди. На село имахме един дядо Никола, който ми разказваше за едно писмо.В това писмо сочело, че нашите предци СА от село Жельо Воевода. Тогава то се казвало Чиркишлий. А нашето село е Чийший. Освен това той ми каза, че в северозападната част на това село имало два дъба и един геран (кладенец) Когато ходих в Жельо Воевода, попросих дядо Иван от селото да отидем до тези дъбове. Те наистина стоят там, само че единия дъб е вече изсъхнал, а на другият закачена табелка „запазено от държавата“, имаго и герана. С дядо Иван много си говорехме на нашия стар диалект .

По указ на Правителствения сенат от 1819 година българската колония Чийшия влиза в Измаилски окръг с център в град Болград (измежду 4-те окръга в състава на Управлението на заддунавските преселници). След Кримската война, когато значителната част от българските и гагаузските колонии преминава към Румъния, колонията Чийшия остава в руската част на Бесарабия и влиза в Попечителството на бесарабските български колонии с център в град Комрат. През 1841 година започва да работи първото училище. Колонистските права на чийшийци, както и на всички заддунавски преселници, са отменени през лятото на 1871 година. След ликвидирането на колонистския статут се променя административното устройство на бившите български колонии. От септември 1871 година село Чийшия влиза в Ивановско-Българска, преименувана по-късно в Ивановска (българска) волост на Акерманска околия в Бесарабска губерния. Няколко години преди преломните 1917-1918 година Чийшия е волостен център. Има сведения, че през 1913 година в селото съществува сграда на волостното управление, също така са запазени някои документи от този орган на властта, издадени през 1916-1917 година.

Responses are currently closed, but you can trackback from your own site.