ГОРДОСТ!!! Мария Христова от Котел е сред десетте ученици от България със стипендията на САЩ „Фулбрайт”

Ученичката от СУ „Г.С.Раковски”– Котел е сред избраните 10. ученици от България, които печелят стипендията на Програмата за образователен обмен „Fulbright” от 5000 долара.
Програмата „Образование в САЩ” е отворена за всички ученици от 8., 9., 10., 11. и 12. клас, които искат да кандидатстват за прием със стипендии в американски колежи и университети.
Пред KOTELNEWS Мария разказа за своето голямо постижение, плод на много упорит труд, лишения и последователност.


– Мария, за първи път в историята на котленското образование ученик от емблематичната гимназия, носеща името на Раковски, е удостоен с Международната стипендия на „Фулбрайт”. За да може днес гордо да кажем, че ето едно ученолюбиво дете от Котел е стипендиант на Фулбрайт, какво стои зад това като труд, като време, като усилия, а защо не и като лишения?

– Точно този конкурс за тази стипендия се провежда за пета поредна година.  Аз разбрах за него още миналата година, но тогава не се чувствах достатъчно подготвена за кандидатстване и реших, че ще си дам една година време, за да мога да се подготвя по-добре. Подготовката ми беше в рамките на около два-три месеца, мисля че още през юли пуснаха конкурса за стипендията и трябваше да напиша есе на английски език, а темата на есето беше „Защо Аз искам да уча там и какво според мен ще ми даде образованието на САЩ”,  като цяло имаше анкета с различни въпроси, на които аз естествено отговорих.  Един от тях, който беше много интересен, беше какво мисля аз, ако замина там, дали искам да се върна обратно в България и с какво ще помогна на моята страна с това, да уча в САЩ.

– Какво отговори на този въпрос?

-Мисля, че това е може би най-решаващият въпрос за цялата стипендия, защото те са известни с това, че те насърчават връщането обратно в родината след завършването на образованието в Америка,  но на този въпрос аз отговорих, че със сигурност искам да се върна в България обратно, защото според мен  образованието на САЩ е доста по-гъвкаво от нашето и дава доста повече умения и способности, които ти  реално може да приложиш в своята собствена страна.

 – За да изготвиш есето на английски език, срещна ли трудност и наложи ли се да ползваш помощ, за да се справиш перфектно с граматиката?

– Аз като един български гражданин имам съмнения в способностите си по английски език и използвах помощ от интернет и моите  учители, които много  ми помогнаха, за което сърдечно им благодаря.

– Казваш, че си се чувствала недостатъчно подготвена и си си дала година време. Какво ти костваше това  като труд, лишения?

– В последно време аз съм доста ангажирана, ходя на работа, занимавам се с извънкласни дейности, започнах шофьорски курсове, което ми отнема доста от времето, обаче аз съм на мнение,  че ако  искаш да постигнеш нещо и това е важно за теб, винаги можеш да намериш време за него. Наистина това ми струваше доста труд, време и лишения. Понеже това е моята мечта и аз наблягам на нея, аз наблягам естествено и на часовете по английски, което трябваше да компенсирам с допълнителен труд спрямо всички останали предмети. Благодарна съм на всички учители, които ми  помогнаха и бяха съпричастни в следването на това предизвикателство. Те са хора, които не са само учители, те са много повече, за нас те са ментори, които ни насърчават, помагат и показват  посоката, затова сме им много благодарни.

– Днес се намират  хора, които неглижират образованието в тази сграда, която се намира зад тебе. Училище, в което и аз съм завършил и се гордея, че съм възпитаник на тази гимназия. Какво ще кажеш на тези, които особено малко преди 15-ти септември се колебаят къде да запишат детето си?

– Ще кажа,  че това е едно прекрасно училище с прекрасни, прекрасни хора и много талантливи деца, които могат само да се радват, че от страна на учителите получават много подкрепа. Именно заради тази подкрепа те и вървят смело напред.

– Какво е нивото на образование в Средно училище „Георги Стойков Раковски“ за тези, които искат тук да получат знания и имат волята да полагат труда, който се очаква от тях под формата на учене?

– Точно там е работата, че ти трябва да искаш. Никой не може насила да те накара, учителите дават всичко от себе си. Училището е добро, директорът – всеотдаен.

– Мария, ти буквално порасна пред камерата  на нашата телевизия,  от много мъничка не пропускаш да участваш в рецитали, по-късно те видяхме и като лице на клуб „Млад възрожденец“, днес си и председател на Училищния съвет на учениците

– Така е, за  втора поредна година съм председател, но съм член на Съвета откакто встъпих в училището.

– Клуб „Млад възрожденец“ какво направи за израстването на твоята личност по линия на патриотизма и родолюбието?

– В този клуб съм от четири години. Господин Дондев искаше този национален клуб да има свой филиал и в Котел. Благодарение на това ние ходихме на много исторически места, на много конгреси на много семинари, запознахме се с много хора. Това мисля, че е една отлична възможност за всеки, който иска да се почувства горд гражданин на този град и  патриот.

– Какво е усещането да живееш в града, определян като люлката на будителите, като мястото, откъдето едва ли не започва Българското възраждане?

– Това е определено огромна чест за всеки гражданин на Котел, но освен чест това е и една огромна отговорност. Всеки трябва да пази името на този град. Трябва да пазиш неговите традиции,  трябва да ги развиваш.

 – Сред всички твои съученици, които вървят по твоите стъпки, предполагам, че ще възникне някакво  любопитство как може да се кандидатства за тази стипендия?

– Тук е много важно да кажем, че един човек, който се интересува и мисля за своето бъдеще, трябва да търси възможностите.  Възможността никога почти не идва сама при теб, ти трябва да се интересуваш и да я търсиш. Кандидатства се много лесно, реално тази програма се разпространява навсякъде в социалните мрежи и ако някой се интересува, може да се свърже с мене и ще му обясня всичко. Изискват се много документи, искат академична справка от 9-ти до 11-ти клас, тази програма е само за ученици в 11. клас, но по принцип има много други програми на Фулбрайт, по които може да се кандидатства в зависимост на  каква възраст си.

Пишете есе , отговаряте на тяхната анкета, пращате академична справка. Това, на което наистина много държат, е извънкласната дейност –трябва да представиш сертификати,  грамоти, къде си участвал по конкурси и състезания.

– Ако не е тайна какво е финансовото изражение на тази стипендия?

-Стипендията е в размер на 5000 долара, но те не се дават на ръка, с тях се покрива твоето образование, което е от 11. до завършване на 12. клас по английски, за взимането на тестовете, необходими за кандидатстване в Америка, след това се кандидатства, в които ти поискаш университети в Америка и колежи. Също кандидатстваш и за пълна стипендия, и за одобрение за пълна стипендия и при евентуално приемане, ти помагат да заминеш, да се установиш там. Плаща ти се дори и самолетният билет и ти дават доходи за около един месец, които са като джобни пари.

– Тази стипендията дава ли ти някакво предимство при кандидатстване в американски ВУЗ?

– Точно предимство не ми дава, но ми помага при кандидатстване да изкарам тестовете, без които не може да се кандидатства, а те са наистина също много скъпи.

– Как виждаш във времето , че ще се случат нещата. Би ли споделила своите планове?

-Моят план за близкото бъдеще е много кратък  и ясен. След като премина този курс на обучение, който е в рамките на 2 години, трябва да си взема тестовете с много добри резултати,  защото напливът към подобни програми от младежи от целия свят е огромен. Следва да кандидатствам в няколко акредитирани американски университета или колежи и ако ме приемат, заминавам.

– С уговорката, че билетът няма да бъде еднопосочен?

– Не, няма да бъде, ще бъде двупосочен аз ще се върна в своята родина.

– В края на този свой план как виждаш реализацията си в България?

– Точно тези гъвкави умения, за които споменах по-рано, това реално е най-големият бонус на американската система. Освен на сух материал, там те учат и на много умения, които са полезни като цяло в работата. Искам всичко това, което науча там, да принеса тук, в българската образователна система. Искам хората да видят, че не е важен само материалът, а най вече уменията, с които да се справяш в работата.

– Да разбираме ли, че твоята бъдеща професия ще бъде в сферата на образованието. Стои ли пред нас един бъдещ млад учител?

– Може би учител или някаква друга работа, но със сигурност съм се насочила към социалната сфера.

– Усеща се едно тактично заобикаляне на учителската професия. Обезсърчена ли си от това, което сега виждаш? Свидетел си на какво е подложен българският учител в условията на днешното образование и все по-малко заинтересованите за своето обучение ученици?

– Не казвам, че образователната система в България  е лоша. Просто в САЩ се дават повече възможности. Виждате, че още от младежи американската държава ни привлича, давайки ни възможности, за които тук, в България, трябва много да се бориш , докато там просто ти ги предлагат. Но най-важното е, че те след като ти ги дадат, после искат и да ги пренесеш в своята родина. За учителската професия ли? Едно то най-честите изречения, които чувам от нашите учители, е, че всичко, което те правят, е за ученици като нас. За ученици, които искат знания, имат стремеж към успех. Винаги има трудности, но трябва да си мотивиран и да го правиш с цел.

– Какво измерение трябва да има мотивацията в един млад човек като теб?

– Мотивацията е това, което те подтиква да вървиш целенасочено и устремено напред. Стремеж към успех и високи резултати във всяко едно начинание.

– Забелязва ли се това и сред твоите връстници?

– Нямате идея колко много млади , талантливи и умни деца има в нашето родно котленско училище.

– Какво не им достига, за да бъдат забелязани и отличени като теб?

–  Може би не им достига интересът, който хората проявяват към тях.  По принцип хората и обществото не се интересуват от такива деца, по– забавно или по– интригуващо е да се види или покаже някой, който се излага или е извършил нарушение. По-лесно се вижда излагацията.

– Какво трябва да се направи това да се промени и да се вижда другото?

– Има интерес и хората се радват на положителните новини, повярвайте ми , че откакто моят успех беше споделен в социалните мрежи, аз получих неимоверно много поздравления, похвали и искрена подкрепа от най-различни хора. Трябва да има хора като теб, които да разспространяват такива новини. Това е един пример, който може да мотивира и други като мен.

– Изключително се гордеем с твоето постижение, но бих казал, че още по-голяма гордост за нас, котленци, е фактът, че представляваш ромския етнос в града.

– Аз с гордост представлявам своя етнос, считайки, че това е един пример, който трябва да се показва по-често. Трябва да се гледа и от хубавата страна на нещата.  Мисля, че точно и заради този стимул и стремеж, който имам аз да постигна своите цели, на мен ми е обърнато и повече внимание, получила съм много помощ от моите родители, учители и приятели.

– Малко не ти е достигнало и да се класираш в още един престижен конкурс?

– Да, това беше друг конкурс, иницииран от посолството на Великобритания и беше само за момичета до 18 години. Там също трябваше да се напише едно есе на тема „Моята родина“. Съществуват много конкурси и възможности, просто трябва да потърсиш.

– Стана ясно, че обичаш да четеш литература. Откъде тази любов към книгите?

– Тази любов при мен се зароди още като много малка. Първата книжка, която прочетох, ми беше подарена от моя баща. Книжката беше „Пинокио“ и беше от онзи 3D тип. Още си я пазя и всеки пък, когато я отварям, се връщам в спомените, когато открих онази магия, която е скрита в силата на знанието, което се намира в книгите.

– В това дигитализирано съвремие как оцелява книгата за вас, четящите ?

-Зависи от приоритетите. Както знаете, има и електронни книги, различни интерактивни пособия за четене. Те пълноценно вече заместват класическата книга от хартия, но аз лично си оставам традиционалистка и предпочитам книгата с корици. Усещането е друго, прелистването, дори аромата на всяка книга е различен. Това никога няма да може да бъде заместено от технологиите.

– Колко от твоите връстници живо се интересуват от литература? – Имам много приятели, които обичат да четат литература. Много ми е приятно, когато някой съученик ми се обади и сподели, че току– що е прочел определена книга и сподели за впечатленията си, препоръчвайки я на мен. Важно е да се споделя за това. В моите среди по– голямата част от връстниците ми активно четат книги и литература извън учебния план.

Responses are currently closed, but you can trackback from your own site.