Даскалската коледарска група ни честити Рождество Христово в Котел

Известни като „Даскалска коледарска група“-учителите от СУ „Г. С. Раковски“ вече по традиция наметнаха тежките ямурлуци, надянаха топлите калпаци и здраво хванаха криваците. С коледарска песен и пожелания първо захлопаха на портата на „Кьорпеевата къща“. С топла погача и вино, като дълго очаквани гости, уредникът на етнографския музей Стефан Иванов ги посрещна по стар български обичай. След като всеки отпи от бакъра с червено вино, пожела и нарече според както е редно, новата година да бъде здрава, мирна и плодовита.

Даскалска коледарска група тръгва от Кьорпеевата къща по заснежените улици на възрожденския Котел. Мъжете са облечени в автентични котленски носии. Гласовете им разкъсват тишината на заснежените балкански улички. Песента им кънти в прозрачния котленски въздух и се понася над покривите като възхвала, надежда и благословия.

В следващите празнични Коледни дни даскалите коледари  посетиха общинската управа и общинския съвет, и им пожелаха да работят за Котел по възрожденски всеотдайно, прескочиха да честитят празниците на будната Жеравна, не забравиха и колегите си учители – в коледарския тефтер програмата е пълна. Почитателите им в Котел твърдят, че благословията с вдигнат кравай от тяхната уста за плодородие, берекет и добруване стига по предназначение, точно където трябва.
Тамадата на групата е нейният идеолог и основател Георги Пенев, бивш директор на Котленското музикално училище. Той води коледарите. След него се нареждат кавалджията Николай Генов, бивш директор на Котленската гимназия “Димо Христев” и сегашният директор Стефан Дондев, учителят по български език и литература Деян Иванов и други достойни мъже – всичките учители от Котленското средно училище „Георги Раковски“, все уважавани хора.
За котленските коледари учители думата “даскал” не е архаизъм
 
Коледарската групата работи по всички правила на занаята – изпълнява автентични коледарски напеви от Котленския край, обработени от Георги Пенев и Николай Генов. За котленските учители думата “даскал” не е архаизъм, защото къде другаде, ако не в Котел, тя трябва да звучи гордо?
Възрожденският град се радва на своите даскали коледари от пет-шест години насам. Техният коледарски поход в навечерието на Коледа винаги тръгва от най-стария музей в Котел – Кьорпеевата къща, за да се впише по най-достоен начин в панорамата на котленските традиции. Кьорпеевата къща, строена от тетевенски майстори, чийто първи стопанин Радил Кьорпею  бил търговец на котленски аби и шаяци, е образец на късната възрожденска архитектура. Експозицията  на котленския възрожденски бит в нея е прекрасен интериор за автентични възстановки на обичаи, пояснява уредникът Стефан Иванов, който винаги посреща даскалите коледари с дарове, както подобава.
В Кьорпеевата къща по традиция се присъединяват към своите учители и най-малките възпитаници на Котленската гимназия „Георги Раковски“. Тази година третокласниците с ръководител Таня Казакова и тяхната шарена работилница за сурвакници ще представят автентична местна дрянова сурвакница, предназначена да държи злите сили далеч от къщите, хората, животните и природата. Децата ще се опитат да разтълкуват нейните символи и украсата й от пуканки, краваи, ябълки, царевица и непременно чесън против уроки.
Даскалите коледари съхраняват автентични обичаи
Коледарите почукват с дрянови криваци със зелена китка на върха по калдаръмените улици, наметнати с тежки ямурлуци учители по българолюбие. „Стани Нине, господине, тебе поем, домакине, че ти идем добри гости, добри гости коледари!“ – с тази песен влизат в котленския дом даскалите коледари, накривили рунтави калпаци с гирлянди от пуканки по тях. Стопаните им отворят „чимширени порти“, въвеждат ги „в равни дворове с високи къщи“, гощават ги с коледна пита със златна пара, сушени плодове и орехи, подават им бакърче с червено вино.
Включително и в котленската фолклорна култура, хлябът и виното символизират светото причастие. Коледарите нижат златна ябълка и „вит превит кравай“ по дряновия кривак, пускат орехите в пояса, пеят за здраве и берекет на стопанина, стопанката, момичето, момчето. Наричания за щастие и добруване валят от устата им: „Колкото листа в гората, толкоз берекет в таз къща!…Да е хаирлия годината!… Кажете, дружина: Амин!“ А стопаните прибавят надеждите си: „От вашите уста – в Божиите уши!“
Коледарски групи напоследък са се нароили не една и две. Но именно даскалите коледари, които не просто коледуват, а представят автентични песни, напеви и обичаи от котленския фолклор, съхраняват за поколенията неподправената традиционна култура.
Автор: Стоян Радев – кор. на БНР в Сливен
Responses are currently closed, but you can trackback from your own site.