Честит празник! Днес Котел чества 145-тата годишнина на своето Освобождение и отдава почит на героите паднали за свободата му. Особено ми е приятно да приветствам всички, дошли днес, за да възкресим спомена за едно от най-ярките събития в новата история на Котел.

На днешния ден преди 145 години,  котленци посрещат  тържествено  освободителите – казашкия конен разезд, който  на 8/21 януари (нов стил) влиза в града.  В следващите дни в Котел пристига драгунски полк под командването на полковник Александър Александрович Пушкин – син на великия руски поет. В Котел се дислоцират и Трета и Четвърта опълченски дружини, начело със Самарското знаме под командването на генерал Столетов, предводител на Българското опълчение. Свободата идва в Котел без нито един изстрел. В околността обаче продължават да вилнеят башибозушки и черкезки банди. В яростни схватки с врага  преминават и последните бойни дни от пътя на Българското опълчение.

            Свободата на Котел не идва даром. Във списъците на Българското опълчение срещаме имената  на 44 котленци, допринесли с храбростта и саможертвата си за нашето Освобождение. Сред тях особено е мястото на Георги Илиев Симеонов, станал известен на съвременниците си като Гаджал войвода. На преклонната 66-годишна възраст старият воин е сред първите записали се опълченци. Удостоен с честта да се сражава под Самарското знаме, той преминава през сраженията за Стара Загора и Шипка, както и през финалните боеве за свободата на Котленския край.

Знайно е, че народ който не помни миналото си, няма и бъдеще. Затова на днешния ден ние признателните потомци за пореден път се прекланяме пред саможертвата и героизма на войните, допринесли за свободата на Котел и Котленския край. Дори и днес, техният подвиг ни вдъхновява да бъдем достойни граждани на свободна държава, заела свое специално място на политическата карта на Европа. ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ НА ГЕРОИТЕ! Така завърши своето празнично слово уредникът в ИМ Котел Иван Пенчев Иванов.

По традиция родолюбиви котленци се събраха днес в двора на църквата „Света Троица“, за да отбележат 145 години от Освобождението на Котел от турско робство.

Пред паметната плоча на котленските опълченци, участващи в Руско-турската освободителна война, събралите се бяха пренесени в събитията, случили се на този паметен ден преди 145 години. Паметта на опълченците бе почетена с едноминутно мълчание и поднасяне на венци и цветя.

Ден по-рано, деца от творческо обединение Дарования при Народно читалище “Съгласие – Напредък 1870” и Общинска библиотека “Петър Матеев” и ученици от клуб “Млад възрожденец” при СУ “Г. С. Раковски”, поднесоха цветя пред паметните плочи на местата, където са били родните къщи на Георги Ст. Раковски и Георги Мамарчев. Цветя бяха положени още пред костницата в Пантеона на Раковски, както и пред паметната плоча на руските войници, загинали за освобождението на града.

Пред събралите се в двора на Храм “Света ТРОИЦА” народната представителка от ПП Татяна Султанова държа реч, в която каза: “Свободата е покълнала в съзнанието на котленските възрожденци много преди 8/21 януари 1878 г., когато, сякаш рамкиращо, национално-освободителното движение бележи своя епилог с последните епизоди от бойния път на Българското опълчение, именно в Котленския край. Възраждането е период от българската история, който представлява симетрично явление на Просвещението, зародило се в Европа през 17-ти и 18-ти век като интелектуално и философско движение. Българската историография разглежда Възраждането образно като течение, съставено от три потока:-национал-освободително движение;-борба за църковна независимост;-просвета на българите; Котел е дал представители във всеки от тези три потока. Повече от един. Личности, възприели свободата като естествено право, но ясно съзнаващи, че борбата за нея няма ясна крайна граница. Днес ние , наричащите се свободни граждани на Република България, за да сме достойни за предците ни, трябва да се освободим от зависимостите, впили зъби по цялата вертикала на властта. Трябва да обявим действено независимостта си от местния феодализъм, съзнавайки че България, за която е мечтал Раковски, се намира от другата страна на страха. Котел, както често се случва в историята ни, носи отговора на въпроса “Как да сторим това?” в себе си. “Горд съм с миналото и живея в бъдещето.” . Девизът на града е еманация на мечтата за България, в която образованието е висша ценност, а принципът на правовата държава намира отражение във всяка сфера от обществения ни живот. България, която отново трябва да принадлежи на хората. България като пълноправен член на европейското семейство.”