Дядо Владика се изповяда пред медиите, изнасяйки истината около своето загадъчно досие.

Vlad1

Според отворените секретни документи под псевдоним Кирилиевич дядо Йоаникий е бил свързан с  ДС. Сливенският митрополит Йоаникий, който също е сред 11-те архиереи на БПЦ с досиета, коментира какво е прочел за себе си в архивите.
Ето какво каза той пред медиите:
Много хора ангажира и даже смути въпросът с досиетата. Как божият служител, който издига ръце за благослов, който се моли за паството си и прощава, да бъде сътрудник на ДС? Как съвместява това дело? Когато човек е спокоен и има вътрешен мир, тогава всичко останало е второстепенно. Обещах да видя.
То какво досие? Картонче, 2-3 страници къде съм роден, какво съм завършил, какви са ми имената. Самият аз се изненадах, очаквах нещо по така. Не видях нищо.
Не съм се подписвал, никакъв донос не съм правил. Това, че някой ме вербувал, да си отговаря. Чух, че в беседа с отговорни тогава ръководители могат да те завербуват, без да те питат, без да подписваш.
Чета, че през 1986 г. съм се срещал с Кирил Котов. Да, само веднъж, през август 1986 г. Заминавахме за конференция в Шотландия през септември, а през ноември бяхме в Швейцария по православни работи. Не е тайна, че когато отиваме в чужбина, идват политици да ни информират какво е външното положение, страната ни къде е причислена.
В картончето пише, че с писмо 1018 от 1990 г. е разпоредено делото да бъде унищожено. Кой е изпратил това писмо, не става ясно. Аз никога не съм изпращал писмо или молба, не съм знаел, че имам досие.
Много съжалявам, че това досие, ако е имало, е унищожено. Ако стоеше, щеше да се види, че в него няма мои декларации, подписи, доноси. Получих устна информация, че имало писано против мен, но не пожелах да видя, да не изживея повторно разочарование. Трябва да бъдем критични, но и справедливи. Духовната борба изисква много трезвеност. Когато няма борба, всички са герои. Когато няма комунизъм, всички са демократи.
Във всичко трябва да има мярка, даже в духовния подвиг. Правил съм пропуски и винаги съм се покайвал. Защото всяко покаяние е помирение с Бога, възстановяване на душевния мир и сили за борба срещу злото. Никога не се смущавам да искам прошка. По-силният трябва да иска прошка и да прощава. Тогава настъпва блаженството.
Аз имам 42 г. в моята епархия, хората ме познават. Мога да изляза на площада за извинение и прошка. Сега трябва да се молим заедно да не стане нов разкол в БПЦ. Когато са гонили църквата, тя е била по-стабилна и по-здрава.

Responses are currently closed, but you can trackback from your own site.