Екипи на пожарната и спешна помощ Котел спасиха бездомна жена паднала в реката. Старицата прекарала нощта измокрена върху голям камък. 7 часа викала за помощ

Късно снощи Пенка Славова решила за по-пряко да мине през реката до хлебокомбината. Защо в тъмното е прекосила от там остава загадка, но по стръмния склон на поречието тя се подхлъзнала и  паднала във водата на река „Луда Камчия”, която минава през крайната южна част на Котел. Безпомощната жена, известна в града като несретна клошарка навлечена с няколко ката дрипави дрехи се е намокрила обилно. Въпреки трудната си подвижност и тежеста на всичко намокрило се по нея със сетни сили тя успява да излезе върху голям камък. До колкото е имала сила започнала да вика за помощ, но в късния час, ниско в коритото на реката е нямало кой да я чуе. Сутринта гражданин чува стоновете за помощ и подава сигнал на тел. 112. На място пристигат екипи на местната пожарна и спешна помощ. Жената е изнесена от „острова” и заведена в спешния кабинет. Прегърбена на две от тежестта на подгизналите дрехи, трепереща в състояние на хипотермия , старицата грижливо е обгрижена от дежурния екип на спешното звено. След като е била затоплена, жената е облечена в чисти дрехи, нахранена и подстригана. Сега, Пенка известна на котленци като „Пена буджовца”  е неузнаваема. Жената, която беше изпаднала в тежка социална немилост, ровеща по кофите за да се храни, вече има нормален човешки облик. Получила грижа от добри хора дарили я с топлота, нежност и човещина, погледнала се в огледалото преди да я изпратят, разплакана споделила: „ Аз съм била не чак толкова страшна и грозна, вече няма да се плашат децата когато ме видят…” KOTELNEWS ви припомня ,че 62 г. Пенка и нейният брат Ангел- Буджо от години живеят в свой странен свят. Някои ги наричат клошари, боклукджии, несретници и мизерници. Какви са и защо животът ги е докарал до там няма да коментираме, но това са хора с гордост, които до ден днешен въпреки изключителната си бедност и скотски начин на живот, никога не са просили. Дали ще събират вторични суровини от кофите, или ще ядът хранителни отпадъци от казаните, те никога не са досаждали на гражданите с това ,че са в затруднено положение.

През 2016 г. 250 г. къща паметник на културата, в която живееха изгоря. До днес те живеят в останалата в двора тухлена тоалетна, отказвайки предоставената им възможност да живеят временно във фургон. В края на тази дописка нека благодарим за човечността на Хората работещи в местния филиал на спешна помощ. Хулени, обиждани и често ставащи обект на физически посегателства, те за пореден път ни показаха, че на това толкова отговорно място, в което се спасява най-ценното-ЖИВОТА, работят хора с големи сърца и благородни души!

Responses are currently closed, but you can trackback from your own site.