„Пламен от Котел преписва учебници, няма пари да ги купи“.

Това заглавие на публикацията ми във в. „24 часа“ от 16 май 2003 г. развълнува мнозина. И до днес то е като прозвище на Пламен Анчев. Страницата е грижливо сгъната и прибрана при кръщелното му свидетелство.

Припомням това, не за да се включа в патоса на всички, които повече от 22 г. преразказват историята на Пламен и го наричат будител.

Припомням го заради чувството за мярка, заради несъгласието ми да се разширява и да се обезценява понятието за народни будители. Те са възрожденските учители, книжари и издатели, първите учени, журналисти, творци на художественото слово и самодейни театрали, първите лекари, прависти, географи, откриватели в освободена България.

Преди 2 г. направиха кратко филмче за Пламен. Сега то отново се завъртя в социални групи и телевизионни репортажи за Деня на народните будители и Празника на Котел.

Пламен е уморен да обяснява, че е нормален българин, не се чувства будител или извънредно достоен. Вече 40–годишен мъж, той написа в своя фейсбук профил:

„Не съм достоен, достойно е усилието, което всеки полага. Не съм нито будител, нито пример, но смирен раб Божи. Дръпвам си ушите, защото се притеснявам от многото добри думи. Самият аз точно сега нямам нужда от публичност. Имам нужда от душевна почивка и усамотение. Публичността трябва да бъде внимателно показвана“.

През 2003 г. открих бедния отличник в котленската гимназия „Георги Раковски“, гостувах в кирпичената му къща.

Преди страната да научи за Пламен, за него ми разказа местният журналист Валентин Русев. Неговата майка Илка Русева преподаваше на Пламен по физика.

Момчето нямаше пари за учебници и в читалнята произвеждаше ръкописни. Заради вечното преписване децата го наричаха Софроний Врачански. За него тетрадките бяха лукс, затова събираше изхвърлени празни листове и ги пришиваше с конец. Срещу закуска пишеше чужди домашни. С отличната си стипендия от 21 лв. и помощ от общината издържаше себе си и безработната си майка. В двете църкви на Котел му позволяваха да събира остатъци от свещите, за да чете под светлината им нощем.

Трогнат от историята на 18-годишния ученик, Кеворк Кеворкян го покани в предаването „Всяка неделя“ и после публикува интервюто с него. Журналистът откри банкова сметка, в която внасяше на Пламен месечна стипендия.

В дома на момчето пристигаха колети и пощенски записи от обикновени хора, трима депутати прибавиха лични вноски към влога.

Същата година в. „24 часа“ отличи момчето в класацията си „Достойните българи“.

Точно 20 г. по-късно висшистът Пламен Анчев получи наградата за втори път – вече като посветен на хора с увреждания и специални потребности.

„Вестник „24 часа“ ми даде билет за друга приказка. Случайно станах известен и не знаех какво да правя с тази благодат, която ме споходи изведнъж“ – каза след време Пламен.

Човешкото съпричастие и милосърдие преобърнаха живота му.

Отличникът от Котел се дипломира като бакалавър по богословие във Великотърновския университет и няколко години работи като възпитател в Дома за деца с увреждания в с. Медвен. После отдаде 15 г. като трудотерапевт в Дома за възрастни с умствена изостаналост в Качулка.

Предстои му последен държавен изпит за магистър по Начална и предучилищна педагогика в Тракийския университет – Стара Загора.

Сигурен е, че иска да работи в Котел, с опит и знания да върне на града си подкрепата.

„Оставам на попрището социални грижи. Нямам авторитет на будител, но споделям с хората моята вяра – въпреки недоимък и трудности, радвайте се, молете се и за всичко благодарете“.

Честит Празник на Котел. Честит Ден на народните будители.

автор: Росица Сандулова