– Галина в карантина, интересна рима???

– Хм, аз откакто съм в Котел, все съм в и под карантина. Някак вече съм свикнала, но че цял свят вкараха под карантина, това не само не ми харесва, но и не го възприемам. Поставят ни в изолация, а човекът е социално същество, това е противоестествено. Виж, при нас, музикантите, има един момент, на който казваме творческа самота. В този период обикновено се раждат много хубави неща. Но когато ги родиш, ти трябва да ги споделиш. Надявам се жаркото слънце да промени нещата и вече да излезем. Всеки човек има по една корона. Господ му я е дал и той си я носи до края. Трудно време, непознато, на моето поколение му минаха през главата няколко такива корони и вече сме много уморени. Надявах се в своята зряла възраст да имам едно относително спокойствие, което да мога да изживея в Котел, който определено дава такива възможности, но сега с тази корона, затваряйки всички хора, много ми тежи.  За съжаление освен да попея и някого да успокоя с това, друго не мога да направя.

– Истина ли е това, което сега става. Как го усещаш?

– Не, за мен това са други проблеми, умело прикрити под името коронавирус. От първия ден не го вярвам в мащабите, в които ни се представя. Това е мое мнение, с което не ангажирам никого.

– От медиите постоянно сме облъчени със здрачни картини на физкултурни стадиони, пълни с ковчези, детски площадки, които ще станат гробища, шеф на болница се вайка как има недостиг на чували за трупове…Как ти действа тази некропропаганда?

– Това е нищо повече от всяване на страх и  то в някаква вече извратена форма. Още откакто се започна с тези пресконференции, включвания и брифинги, се преместих да живея в стая, където няма телевизор. Направих така да не ползвам тази техника и други подобни, откъдето освен за брой заразени, починали и в кой ден пристига ада, друго да не се говори. Изненадвам се, че има много хора, които не могат без това, те се вълнуват, коментират и оставам с убеждението, че им става по-добре, когато им съобщават, че бройките растат. Колкото по-страшно им говорят, видимо по-спокойни се чувстват, има нещо ненормално в това! Да не говоря за медиите, които задават от глупави по-глупави и неадекватни въпроси. Като гледам народ с маски, ми става много смешно. Носът му вънка, тук се пипа, там се отърква, другаде си бръкне…

– Казваш, че медиите не са адекватни в това странно време, да обърнем местата, застани от страна на медиите – какво би питала тези от НОЩ и какво би предала на зрителите или слушателите?

– Бих питала в посока, в която да стане ясно нещо, което отдавна преди тази корона  е много по-страшно и трагично. Нацията е болна и мре като мухи. Занимават ни с това  колко са се заразили, кихнали и умрели. А другите, дето си умират от хубав живот, здравословно хранене, защото могат да си го позволят, от стреса, щото всичко ни е в розово, и десетките отключени от него болести. Стана така да те е страх да се разболееш от каквото и да е друго, че няма къде да отидеш. Не си ли от корона едва ли не вече ти е забранено и да умреш. Харчат се едни пари в името на нещо, никой не пита как, къде, колко, защо и на каква цена…Каквито журналистите, такива и отговарящите. Защо никой не пита и говори колко народ е луднал покрай тази цялата дъндания. Колко се самоубиха, колко са с хронични паник атаки. Какво се случи с имунитета на нацията, която се затвори в мрачните стаи, подложена на информационен стрес.

– Възмущаваш се и от това какво се случва по време на това извънредно положение и с образованието?

– Може ли да си представите сега покрай короната нашите ученици как и колко много са научили. Ужас, пълно опростачване на нацията. Всичко върви по план. Опростачена нация по-лесно се управлява или по-точно казано се води.

– Това вече не се ли е случило, този процес не е ли приключен?

– За щастие още не съвсем. Българинът има едно интересно качество, наречено инат. Много ми е сладък, когато възкликне с онова: „Той ще ми каже на мене, айде бе“. Българинът е като детенце в започващ пубертет. Много енергия в комплект с мил наивитет. То покрай тази корона пак никъде не можахме да се впишем даже някои са в разочарование, че и болните малко и не им излизат сметките. Толкова ли е зле тук, че и короната ни отбягва???

– Галя, ще се намерят зрители, които гневно ще те апострофират, видите ли тази толкова курназ дама, дето не гледа насериозно на короната, нека отиде като доброволец за една седмица в някое инфекциозно отделение с болни от вируса.

– Мога да отида там, но няма да им бъда полезна. Не съм за там, не е страх , по-скоро мисля, че няма да се справя и с елементарни задачи в тази среда. Мога да помогна с това, което умея – да пея, да направя благотворителни концерти, както много пъти съм го правила, и да дам парите за помощ. Само като видя космонавтите със скафандрите и ми става лошо.  Но си оставам с всичките съмнения около тази истерия.

– В обемистия ти репертоар има ли песен, в която да се разказва за такива неволи. За онова чумавото време?

– Да, има такива песни, много трогателни и свръхсъдържателни. /Тук Галина запява една тежка добруджанска песен, в която се разказва за болна Яна/.

Легнала Янка болна да лежи. Болна да лежи вън на одъра. Руса и коса през праг висеше. 

Янка е толкова болна, че вече е на одър между двата свята. Майка и е тръгнала от къща на къща лек да търси, билки да сбира, хубава Янка да си изцери.  Следва разковничето в песента. Янка казва на майка си: “Не ходи, мале, билки не търси. За снета глава лекове няма“.

Когато човек се съгласи и приеме болката, той е болен. За снета глава лекарство няма. Не свеждайте глава, българи. Вярвайте, че не сте болни. Приемеш ли, че си болен, внушат ли ти, че си болен, ти си болен в мозъка си, край. Песента продължава. „Снощи съм, мале, сън сънувала, при мене бяха три самодиви. Първа ми, мале, коси разплита, втората, мале, дрехи прибира, а третата само повтаря: „ Хайде ма, Янке, с нази да дойдеш“. Майката разбира, че дъщеря и си отива и казва: „ Питай ги, Янке , питай ги, чедо, искат ли чедо старо за младо. Старо за младо, мене за тебе“.

Ето короната мори старите. Златното поколение си отиваме. Знаете ли, на запад възрастните колко са интелигентни. Те носят една друга култура.  Те са облечени и направени, идват тук на почивки, облечени в белите панталони, харчейки по света големите си пенсии. Живеят добре без лишения и страх за утрешния ден, но са изритани по старчески домове. Преодолели са това и живеят така.

– Галя, казват, че една определена честота, която издават камбаните, действа убийствено на тази корона, имаш ли в своя регистър тази честота? Може ли с песен да бъде прогонена?

– Трудно ми е да отговоря за тази честота, но ако е така, нека бием камбаните. В живота си съм стигнала до извода, че всеки човек може да носи, колкото се натовари, но ако искаш да му помогнеш, не е нужно да му вземеш товара, а само леко да му го повдигнеш, та той да си вземе дълбоко въздух, без да разбере кой го е направил,  и да продължи с кураж напред.  Излиза, че Господ ни е дал тази корона като товар, който можем да носим, но ще ни е нужна и малка подкрепа.

– Какво загубихме покрай тази карантина и изолация?

– Категорично загубихме свободата си. За нея са се борили и отдали живота си много достойни хора. Всеки разбира различно свободата, но досега не бяхме си дали сметка и оценили  дори какво е ей така да излезеш на една красива тераса на някой ресторант или заведение и да си поръчаш нещо. Жадувам за този момент. Вече сме с променено мислене и съзнание, дори когато отпаднат мерките ще мислим  кой е пипал чашата, добре ли е измита и да слагам ли ръкавици и какво ли не. Подсъзнателно нещата вече ще са други. Как за вбъдеще ще прегърнеш или целунеш човек. Как ще се ръкуваш с него. Това са отнети свободи в съзнанието ни.

– Ако това е един широко мащабен световен експеримент, то каква би била неговата цел?

– Въвежда се нов световен строй. Мисля, че либералният капитализъм си заминава. Когато Горбачов ни предаде и си замина, ние бяхме свежа храна и се отложи, но сега вече няма на къде. Кого друг да изядат? Тръгнаха да правят глобализация и в един момент всичките и всички станахме братя и сестри, едни повече, други по-малко. Едните по-богати, другите по-бедни, но заедно, с по-малко граници. Сега какво стана с идването на короната? Затворихме се по държави , градове и  семейства. Всеки за себе си – какво излезе, че не сме готови за глобализация. Или глобализацията не е за хората. Какво ми даде на мен и на другите Европа, когато ни застигна вирусът? Нищо, нула. България ме затвори и ми каза „стой си вкъщи“, пък какво ще ядеш…  Знаете ли, има страшни неща, които се направиха заради тази Европа и членството в този съюз и не трябва да се забравят. Наши политически безумци, които ни обещаваха демокрация, дойдоха в Добруджа и избиха животните. То и наскоро пак си избихме животните, но искам да ви кажа, че това рефлектира върху хората, оставяйки трайни психически травми. Имаше селектирани стада за вълна, месо и мляко. Дойдоха демократите и в името на демокрацията и Европа разбиха текезесетата, разграбиха всичко от тях, а бременни животни бяха изпозаклани и раздадени на правоимащите, защото така се правела демокрацията. Това бяха страшни и ужасни времена за мен. Казваха му ликвидация на омразното комунистическо и социалистическо стопанство. Ликвидиране на онази лоша държава, дето не може да си бъде добър стопанин, пък за онези им омразни години толкова много съгради и стопаниса, че 30 години още крадат, грабят и още има.

Много искам един ден да се събудя и всичката тази олелия около и за короната да я няма. Истината е, че старият живот вече няма да се върне. Успяха да ни препрограмират, в голямата си част повечето хора вече са с обработено мислене.

– Чувала си израза, че гладът е по-силен и от тока.

– Да съвършена истина, гладът ще дойде после, той идва. Отварям една скоба, в този град много се проси и това крайно ме дразни и смущава. Давам пример – една жена, която е майстор в слагането на погребални физиономии, когато това и е нужно,  за пореден път идва и започва – децата гладни, умираме. Спирам тирадата й. Аз, като чуя, че някой е гладен,  в мен се обръща цялата ми човешка същност. Едно време, когато учихме основи на комунизма, си спомням, че човек, за да бъде човек, трябва да има минимума,  т.е. да не е гладен и да не му е студено. Дадох и една паричка и тя свали скръбното изражение, ухили се и всичко и мина. На такива им предлагам дребна работа, да пренесат нещо или да оскубят тревата в двора – и дума да не става, не искат и да чуят, такива и с короната, и без нея, пак ще са гладни и вечно мързеливи. Такива, ако им предложиш хляб или някакво ядене, те го отказват, искат суха пара. Сега е време всеки да си засее градината и земята, с която разполага, така или иначе е запрян и не може да работи и излиза. Наесен пак ще има корона, тогава какво ще правят и какво ще ядат. За малко ще ни пуснат, после пак ще ни приберат, експериментът ще продължи, докато ни променят, едни ще издържат, други не.

– Добре, ако смяташ, че се следва някакъв план и сценарий, движещите тези неща в каква посока водят действията спрямо нас? Промяна откъм количество, мислене или нещо друго?

-Откъм количество със сигурност искат да ни намалят и фокусът им е съсредоточен върху старите хора, там короната най-много удря. Такъв човек има пенсия, тя им е разход, за тях той е тежест, страшно е да се говори за това, но така го виждам. Сещате ли се за онази приказка, в която избили старците, защото били непотребни. Помните как свърши приказката? Сега не е по- различно. То не само се усеща, но е и видимо. Аз вече влизам в категорията на непотребните, навърших скромните 60 години, сега се сещам за моята мила Верка Сидерова, която искам да поздравя – стана 94 г. Тя  ми казваше: „Гале, ти сега си в младостта на старостта, а пък аз съм в старостта на старостта“. Питам я какво да очаквам, ако стигна дотам. „Ми интересно е, забравям, че не мога да вървя без бастуните и хоп – озова се на земята и почвам да пълзя . Ставаме като бебета, колелото се завърта и се връщаш в началото. Гледаш на нещата от живота през погледа на малко дете“.

– Защо имаш сериозни резерви към днешното поколение ?

– Моето поколение  беше научено на трудолюбие и търпеливост. Пораснахме с малко и със съзнанието, че трябва да работиш упорито, за да постигнеш каквото и да е. Като малка съм брала и низала тютюн, копала съм на полето наравно с бабите ми и всичко това за някакви дребни стотинки.  Баща ми казваше: „Галинче, бери, тате, за да съберем да ти купя акордеонче“. Парите не стигаха, какво ли не беше. Бяхме съвестни и отговорни, учехме се, за да успеем и постигнем нещо по-добро в този живот. Сега какво го интересува младото поколение….?

– Добре, като народ на място ли сме в това време и можем ли да бъдем управлявани в подобни ситуации?

– Сега ще ви кажа като певец как разбирам българския народ. Той обича певицата да го покорява, ако може да получи всичко. Като изляза на сцената да ми види задната част на гърба,  как съм отпред, как съм направена. Затова аз си влизам в костюма и той нищо не може да им каже. Публиката, ако след първата песен не си я покорил,  тя вече не те слуша и трябва да очакваш  освирквания. В България публиката трудно изтърпява старите певици. Харесват се младите, които ще са с дефект в говора, с пластмасови подобрения, разголена и силно скарана с пеенето, но щедро показваща и раздаваща пищни зрелища от снагата си. Българинът масово не уважава своите стари изпълнители, той въобще не уважава старината. Често може да се чуе подвикване, таз още ли е жива, не умря ли преди много време. Така, дойдохме си на темата за короната. Короната в българския фолклор са старите изпълнители. Минаха няколко поколения изпълнители до моето, които наложиха трайно уважение и признателност към предците. Дойде промяната и като се отприщи една вълна на пеещи, куцо, кьораво и сакато пропя, нароиха се телевизии да ги снимат и популяризират, появи се индустрия за производство на певачки на конвейер. Съжалявам публиката, която не знае какво слуша и как това я развращава и дебилно опростачва. Това е зомбиране, което нанесе трайни щети върху младото поколение, което има променена ценностна система и жалки идоли за подражание и изкривено разбиране за бързо преуспяване в живота, следвайки примера на подобни звезди от поп фолк екрана.

– Имаш ли прогноза как ще завърши всичко, свързано с короната? – С корона почнахме и с нея ще завършим този разговор. Това все някога трябва да свърши. Не знам какво пише в сценария, но сега ще ни отворят лятото и после наесен пак ще ни запрат и ще бъде по-страшно. Те няма да спрат да ни плашат, въпреки че има начин как това да се представя на обществото. Искам да призова хората да използват времето, преди отново да ни поставят в клетките на домовете, за следното – срещнете се с всички, които истински обичате, и си простете. Кажете си, че се обичате. Ако обичате някого, кажете му го още сега, утре може да е късно. Пак казвам, засейте земята веднага, идват тежки времена.