В Котел честваха 146 години от освобождението на града от турско робство. Пред паметната плоча на котленските опълченци, участващи в Руско-турската освободителна война, събралите се бяха пренесени в събитията от сраженията, случили се в този паметен ден. С поднасяне на венци и цветя, жителите на Котел отдадоха почит към офицерите и войниците, дали живота си за Освобождението на България при защитата на възрожденския град.

Почит към загиналите отдадоха служители от Общинска администрация Котел, Общински съвет – Котел, служители от Исторически музей – Котел, учители и ученици от Клуб „Млад възрожденец“ към СУ „Георги Ст. Раковски“, граждани. По традиция годишнината бе отбелязана и с поднасяне на цвета пред костницата в Пантеона на Раковски.

Божана Попова ПР-експерт Община Котел 

Скъпи котленци! Честит празник! Днес Котел чества 146-тата годишнина на своето Освобождение и отдава почит на героите паднали за свободата му.

 На днешния ден, ние свели поглед пред паметната плоча на котленските опълченци, можем мислено да се пренесем цели 146 години назад във времето на онзи паметен, възпят  в котленските песни  21 януари 1878 г. когато котленци посрещат първият конен разезд на руски кавалеристи, идващи по пътя от Сливен. По-късно, за да прочистят околността от вилнеещите башибозуци, към Котел в ускорен марш тръгват пет опълченски дружини. Първи в града пристигат Трета и Четвърта опълченски дружини предвождани от генерал Столетов под развятото и вече покрито с неувяхваща слава Самарско знаме. Заедно с тях в Котел пристига и Нарвският хусарски полк, под командата на полковник Александър Александрович Пушкин, син на великия руски поет.

Със заповед на генерал Столетов за председател на градския съвет е определен Кръстю Байчев, един от най-уважаваните и авторитетни граждани. Така още в първите дни се създава необходимата обществена организация. Съветът се грижи за издръжка на лазарета, където се лекуват ранените войници. Офицерите са настанени в най-първите къщи на града.

Малко известен факт е, че последните бойни дни от славният път на Българското опълчение преминават именно в Котленския край в яростни схватки с башибозушки и черкезки банди. Първа и Трета опълченски дружини  се сражават край днешните села Медвен, Садово, Везенково и Бероново. Край село Тича е ранен бригадният командир княз Вяземски, участник в Шипченските боеве. Край с. Кадърфаклии пада смъртно ранен възторженият български патриот д-р Константин Везенков. В негова памет днес селото носи неговото име.

В Котел офицери от Опълчението представят пиесата “Княз Потьомкин”. Това е първото представление, развълнувало силно един малък зрител и бъдещ наш голям артист – Гено Киров.

Дните на Освобождението насочват по нови пътища съдбата и на няколко котленски деца. Така офицерът от опълчението Кисов поема грижата за образованието на десетгодишния Пенчо Абрашев. Руски офицер квартируващ в къщата на поп Янко Икономов поема грижата за издръжка и учение на най-малката му дъщеря Цона.  Знайно е, че народ който не помни миналото си, няма и бъдеще. Затова на днешния ден ние признателните потомци за пореден път се прекланяме пред саможертвата и героизма на войните, допринесли за свободата на Котел и Котленския край. Дори и днес, техният подвиг ни вдъхновява да бъдем достойни граждани на свободна държава, заела своето достойно място на политическата карта.

Иван Пенчев Иванов / уредник ИМ Котел