Най-възрастния гражданин на Котел отпразнува своя 100 годишен юбилей. Роденият в далечната 1924 година на миналият век Любомир Захариев Дундалов навърши днес 100 години. Достолепния котленец е познат на няколко поколения като Бай Любо библиотекаря. Посветил 41 години от трудовият си стаж на работата с книгите и тяхното временно пребиваване в читателите на градската библиотека „Петър Матеев”.

Пред репортер на KOTELNEWS, макар и трудно разбираемо и  на моменти отнесено, столетника с умиление и нескрито вълнение се връщаше в годините на тази си месторабота. Неколкократно пред камерата, Бай Любо повтори, че е много важно отношението към човека срещу тебе. Винаги посрещай читателя с усмивка, разговаряй с него и го накарай да обикне книгите и безкрайното познание в тях. Направи така читателя да почувства библиотеката като място където ще нахрани душата и съзнанието си. В разговора с навършилият вековна възраст котленец дори и трудно, ще разберете, че той е биел камбаната през 1944 г. когато в Котел са влезли руснаците, бил е ремсист и е помагал на партизаните. Става първият партиен член на БКП за онова време от квартала. На газена лампа е учил и пишел за да завърши котленската гимназия с много добър успех. От рано се включва активно в обществено-политическия живот на градчето и думата му се чува когато става въпрос за проблемите на квартала и малцинството по онова време.

Уважаван в партийните среди на тогавашната система, не жалел време и нерви за да помага с каквото може при решаване конкретни проблеми на хората от махалата. Посветил голяма част от трудовата си кариера на общинската библиотека, спомените за която непрестанно го преследват, той говори само и предимно за този период на животът си. Разказва, но вече позабравил и за котленската духова музика, където е майстор барабанист.  Изненада поднесоха в празничният ден служители на Община Котел, които от името на кмета Коста Каранашев поднесоха разкошна торта и плакет символ на признателност. В социалните мрежи той написа:”В Котел не е имало столетник от много години, затова искам да пожелая на г-н Дундалов здраве и спокойни старини, за да може още дълги години да радва близките си с присъствието си. Сигурен съм, че всеки наш съгражданин има свой собствен спомен от посещението си в градската библиотека и срещите си с бай Любо там. Моите са от детските ми години. Тогава по няколко пъти на ден ходех, за да си вземам сутрин по 1-2 книги, а следобед, те вече бяха „изядени“ с кориците и аз се отправях отново към библиотеката за нови. С тези посещения и с напътствията на бай Любо и до днес любовта ми към книгите е все още много силна.”

KOTELNEWS Ви представя разширен репортаж.