На 23 септември в читалището на село Медвен, фондация Орлица откри изложба с килими изтъкани от котленската фабрика на братя Н. Бояджиеви. Модератори на събитието са Дора Куршумова и колекционерката на котленски килими Петя Янева. На събитието присъства и внукът на Петър Бояджиеви, Делян Божанов. Интересът към изложбата беше много голям, а залата на читалището препълнена.

Фотоизложба, посветена на фабриката показва част от историята и моделите, станали известни в много европейски държави. В експозицията са включени 24 килими и са показани 16 модела.

Килимите на братя Бояджиеви са разпознаваеми с емблематичния трикольор в ресните, на всеки от ъглите на екземплярите изтъкани в Котел. Освен това се характеризират с гъстата си тъкан. Знае се че навит на руло килим, произведен от тях стои прав.

Част от килимите са разпознаваеми от хората в Котленски край. Това са моделите Мушамата, ТебрИса, чушките, Клонките, дивото синьо и три варианта на килим наречен Царският. В експозицията са включени и модели без имена, тъй като в каталога на фабриката десените са под номера. НаименованиТе килими са кръстени от тъкачките.

Голям интерес предизвикаха и трите варианта на красив модел, наречен Старобългарски.

ФАБРИКАТА”Братя Н.Бояджиеви”

На 10 март 1933 година, под № 392,  Сливенският окръжен съд регистрира събирателно дружество на Стефан и Петър Бояджиеви – „Братя Н.Бояджиеви”. Седалището на новорегистрираното дружество е Котел, а предмета на дейността :ръчна текстилна индустрия, изработване на килими, кавьори, одеала и други местни текстилни артикули, бояджийство в Градец и търговия с бояджийски стоки. През 1923 година фирмата получава златен медал и диплом от Горнооряховския мострен панаир. Следва златен медал от Варненския панаир, а Търговската камара дава разрешение на фирмата за износ на килими в Германия, Англия, Франция и други държави. Още от самото си съществуване дружеството работи с кредит от БНБ.

Петър Бояджиев поема ръководството на бояджийниците в Котел и Градец, а с разработването на моделите и ръководството на процеса по изтъкаването им се заема Стефан. Двамата братя са завършили текстилното училище в Сливен и умело прилагат получените знания. Преждите, от които са изтъкани килимите , са обагрени с вносни бои, устойчиви на светлина и трайни при ползване на тъканите през годините. Освен двете тъкачни работилници в Котел, килими с  моделите на Бояджиеви се тъкат и от надомни работнички от Медвен, Градец, Тича и Ичера.

Реклама, отпечатана в поредица от броеве на вестник”Котленски общински вестник” обявява килимарската фабрика, като наградена само със златни медали от различни мострени изложби и панаири. Същата реклама гласи, че фабриката произвежда най-доброкачествени котленски килими, с изящни десени, художествено изработени със съвършена техника и най-гарантирани бои. В рекламата са обявени места за приемане на поръчки по дадени образци във Варна и Пловдив. Обявен е адреса и на фабричния склад за София.

Рафаил Тошкин в статия във вестник” Котленски край”от 1928 г., пише че „Килимарството в Котел е взело преднина в износа, благодарение на предприемчивостта на някои заможни котленци, като Христо Балабанов и братя Бояджиеви. Котленските килими се прочуха и са наградени с премии и медали за художествено изработени украси на домове, църкви и учреждения.”

В издадената през 1933 година книга”Котелъ” на Ю.Н.Несторов пише, че общо в двете фабрики на Балабанов и Бояджиеви намират препитания над 200 семейства от Котел.

През 1934 година на страниците на вестник „Котленски край” Стефан Бояджиев разказва, че в Пиротска околия, където също се работи българския двулицев  килим, годишният приход от продажбите в чужбина е 36 милиона динара. В статията Бояджиев посочва начинът,  по който котленският килим може да излезе и да се утвърди на външния пазар и да носи приходи. Според него трябва да се използват художниците за създаване на чисто български модели, а свободните жени от котленския край през зимния период да изтъкават килими по тези модели.

 Десет години по-късно към братята си се присъединява и третият брат Никола.  Той е завършил търговска гимназия и се занимава със счетоводството на фирмата и реализация на килимите. През 1940 година дружеството открива магазин в София за търгуване и износ на килими.

С национализацията през 1946 година, фабриката на Бояджиеви прекратява дейността си. Работничките се вливат в ТПК”Котленски край”, а някои от вече утвърдените на международните пазари и в България килими продължават да се тъкат в кооперацията.

                                                                            МОДЕЛИТЕ

Известни са над 25 модела на котленски килими, които носят щемпъл „Братя Н.Бояджиеви”. В чернобели „каталог” са показани освен котленски и пиротски килими. Всички модели в каталога са под номера, и под изображението на модела са вписани параметрите на килима, който може да бъде изработен с конкретния десен. Много от моделите получават собствени имена, поради широката им популярност.

Най-популярен е моделът „Тебрис” или „Медалион”, който малко по-опростен от първоначалната си версия през годините се превръща в задължителен елемент от чеиза на всяка девойка от Котленско. Всяко младо семейство постилало в най-голямата стая”Медалиона”„ като уважение към труда на тъщата или свекървата.

  Друг  широко популярен  модел  е наречен „Бояджиевите клонки”., който според каталога е изработван в 6 различни размера. Най-големият е с параметри 3.70 на 2.60, а най –малкият е с размери 1.60 на 0.80 м.  Допълнителна слава на този модел е обичаят във всяка спалня на новодомци да са застлани пътеки, комлектовани по 3 от този модел. Пожеланието към младото семейство за многобройна челяд присъствало в стаята, наречено с всяка малка клетка от пъстрата тъкан.  Паметта на тъкачките от котленския край  с благодарност продължава да помни”Клонките” като „Бояджиеви клонки”. Много популярни са и два красиви модела със сходни елементи, известни като „Чушките” и „Бояджиевите сенки”. Поради сложността на изпълнението си, тези модели по-често се срещат в по-малки размери, като пътеки, но съчетани в голям килим, разработен с разкошен център, килимите показват цветовата хармония и усета към детайла. Моделът , наречен от тъкачките„Чушките” е изработван в 5 размера, като най-големият е 3.50 на 2.9., а най –малкият е 1.60 на 0.80 м. Много често и при двата модела се използва един и същ широк бордюр, и поради повторението на орнаментът, наподобяващ чушка, понякога не могат да бъдат различени. Килимът, наречен от тъкачките „Бояджиевите сенки” е изработван в 7 различни размера, като най-малкият е 1.20 на 0.60 м, а най-големият е 3.20 на 2.50 м. В чернобелият каталог, по който са приемани поръчките и за двата килима пише, че се работят на сиво бежов фон.

 Интересното име  „Мушамата”, носи килим, на който тъкачките са дали и друго име „Неповторимият”. Второто име килимът е получил поради сложното съчетание на фигурите в килименото поле, които са вплетени в своеобразен пъзел. Всяко от отделните малки полета съдържа красиви дребни орнаменти, които са изпитание за умелите тъкачки.

Друг популярен килим от каталога на дружеството е наречен от тъкачките „Дивото синьо”, поради красивия син цвят, в който най-често е изпълнен този модел. Изпълняван е в 7 различни размера, като най-големият от тях е 3.50 на 3 метра, а най- малкият 2 на 1 метра. Указанието за фона на килимено поле, според каталога показва три разновидности –„ синилчено синьо, фрезово и мушмолово”.

Моделите на братя Бояджиеви, продължили живота си чрез включването им в асортимента на килимите , предлаган от  ТПК„Котленски край” са опростени и през годините са изгубили част от първоначалната си хармония и стилистика. Изпълняват са на различни цветови фонове, според потребителското търсене. Много от моделите са прерисувани от тъкачките, които продължавали да ги тъкат. Така в старите къщи от котленския край са съхранени по-слабо известните изящни модели. „Турският медалион”, „Старобългарският”, „Царският”и „Огненият” са красиви модели, които също са „кръстени” от тъкачките. На картонения модел на „царския килим” освен щемпъла на „Братя Н.Бояджиеви” стои надпис с мастило „Кралица Теодора”. Този модел е разработван в различни размери на полето, но винаги с гербовете по ъглите, от които килимът носи името си. Централната част понякога е видоизменяна от тъкачката, поради размера на помещението за което е поръчан килима. Фабриката на братя Бояджиеви създава модели със различна стилистика, но първообраза на модела е винаги с гербове в четирите ъгъла.

В каталога на фирмата са показани още 7 модела, които са малко популярни и рядко срещани, а в картонените архиви с килимени модели, съхраняване от тъкачките са още модели, на които стои щемпъла на „Братя Н.Бояджиеви”

                       ЗНАЦИТЕ В ДВУЛИЦЕВИТЕ КИЛИМИ НА  ФАБРИКА„Бр.Н.Бояджиеви”

Първият знак е цветовата хармония, постигана при изграждане на моделите и високото качество и трайност на боите, с които е обагрена преждата.

Вторият знак е отбелязан с красотата на модела и умението за съчетаване на орнаментиката в килименото поле и бордюрите, които понякога са 7 на брой в зависимост от размера на килима.

Третият знак е гъстотата, при тъкането на килима. Правилото, което всяка тъкачка е усвоявала, е набиването на всеки два реда от тъканта с голяма метална набивачка, а изпитът за качеството на тъкане бил накрая. Навитият килим да стои ПРАВ.

Четвъртият знак, който може да е сложен и на първо място е белег за гордост на братя Бояджиеви. Нареченият от тъкачките ТРИКОЛЬОР  представлява два от възлите във всеки от краищата на килима, който е съставен от бели, зелени и червени конци от основата. Този белег стои само на килими от котленския край, и прославя качествата на килима като български и котленски, качества достойни за гордост на всеки притежател на подобен килим.

                                       КЛОНКИТЕ НА РОДОВОТО ДЪРВО НА БОЯДЖИЕВИ

В началото на родовото дърво са Стоян и Пена от Сливен, а годините вписани заедно с техните имена са 1810 – 1888. Следват имената на децата им, девет на брой – 2 момичета и 7 момчета, сред които е и Никола, който в бъдещата фабрика, основана от синовете му присъства като задължителната буква Н, която отличава братята Петър и Стефан Бояджиеви от многобройните с тази фамилия в страната.  Никола се жени за котленката Мария и създава дом в малкия планински град.  Никола и Мария имат 9 деца – 4 момичета и 5 момчета  Трудни били годините и от дъщерите оцелели 3, а от синовете също трима – бъдещите съдружници във фабриката „Братя Н.Бояджиеви”. Паметта на потомците пази знанието, че от Мария, която била сръчна тъкачка започнало ВСИЧКО т.е. идеята за производство на широк асортимент от килими.

Стефан и Петър завършват текстилното училище в Сливен, Никола – търговска гимназия, а сестрите Пена и Руска се включват като майсторки килимарки в работилниците. За Ташка се знае, че била годеница на Хаджи Димитър. Всеки от синовете има дъщери, Стефан и Никола по 2, а Петър – три . Ташка и Пенка имат освен дъщерите си и по един син, а Минка има двама сина. Така през годините освен броя на килимите със знака на Бояджиеви се умножавали клонките на тяхното родово дърво.  По-възрастните котленци помнят Юлка аптекарката, която продължава да се радва на красивото котленско лято всяка година. Някои си спомнят за доктор Бояджиева. Във всички къщи на потомците на рода има застлани пътеки от модел „Клонките” и красиви килими, които те грижливо пазят. „Коланят” ги, и ги застилат с гордост и благодарност към своя корен, като частици от котленци, които въпреки че са далеч от славния Котел, си спомнят с умиление и гордост за балканския градец и славата на килимите, носещи знаците  на „Братя Н.Бояджиеви”.

ТЕКСТОВЕ: ДОРА КУРШУМОВА