Идеята е децата да се запознаят отблизо с тъкането, един от най-древните занаяти в Котел. За празника Общината  осигури малки тъкачни станчета. На тях, с напътствията на килимарката Величка Съботинова, гости и жители на града на Раковски имаха уникалната възможност да се докоснат до вълшебството на този местен занаят.

Пред камерата на KOTELNEWS кметът на Община Котел Коста Каранашев каза: “Използвам възможността в деня на плетенето на открито да направим една препратка към типичния за Котел празник свързан с тъкачеството  и килимарството, което ни олицетворява като град и традиция. Искам да използвам момента да поканя всички на най-големият ни културен форум – Фестивала на етносите, багрите и котленския килим, който ще се проведе от 30 юли до 1 август 2021 г. в парк “Изворите”. Подготвили сме много богата програма, която за сега ще запазя в тайна. Днес в градинката пред паметника на д-р Петър Берон, където е разположена и импровизираната работилница с тъкачни станчета са децата от кръжока на г-жа Величка Съботинова, която ни е ментор и е в сърцето на фестивала. Използвам повода да и благодаря за времето, в което аз станах кмет на общината и тя беше винаги до мен със своите идеи и инициативи. Тя е моят духовен наставник в тази сфера, защото без нея фестивала и този празник днес нямаха да имат цвят. Да и пожелаем да е жива и здрава!”

Пред репортера на KOTELNEWS именитата котленска килимарка заедно със своята ученичка демонстрираха тънкости в занаята,  разказвайки интересни подробности от времената, в  които се е  зародило килимотъкачеството в Котел. В репортажа ще чуете и любопитна история свързана с Цар Борис III и цял вагон с котленски килими, които мистериозно изчезват от царския дворец.

„Котленският килим се наложи като изкуство. Той носи много красота с багрите си, с колорита си, с мотивите си. Килимът изпъква със своята красота. Котленките са създали килимената черга като между цветните ивици втъкавали малки символи, малки фигурки и ги наричат „присклятка“. По-късно, когато е въведен характерния за града килимарски вертикален стан, започват да се тъкат по дворове и под сачаци големи и широки килими с нови мотиви. Всяка тъкачка втъкавала в килима своето въображение, своята мисъл и настроение. Тъкането се превърна в символ на моя живот. За мен килимарката е художник без четка. Тя, с чевръстите си пръсти, оформя фигурките, рисува ги върху бялата основа и те остават завинаги втъкани в котленския килим“, каза в заключение килимарката.

В работилницата на открито бяха показани различни техники за тъкане с естествени материали, а децата получиха грамоти за участието си в празника на плетивото и текстилните техники. Повече за Котленския килим и неговите багри ще може да видите и чуете на фестивала на Етносите, багрите и Котленския килим.

Началото на празника на плетивото е поставено през 2005 година, когато Даниел Ландес решава да организира всички самотно плетящи у дома си  хора в голямо събитие. Оказва се, че съседки, които живеят от години врата до  врата, не знаели една за друга, че плетат. Най-общо идеята е да се социализират и да продължат традициите на своите баби.