Майстора от Котел с болка разказва пред камерата на KOTELNEWS как поминъка безвъзвратно си отива

-Бай Зарко, ти си майсторът, който пуска обява, че иска да предаде на някого занаята?

– Да, това съм аз, предавам занаята безвъзмездно, нищо не искам в замяна, колкото странно и налудничаво да ви звучи. Няма мераклия да поеме занаята. Сега да дойде някой, когато и да пожелае – един, двама, пет да дойдат. Повярвайте ми, не искам занаятът да се затрие. Голямо желание имам за това. Да мога да затворя спокойно очи, да умра в мир, че съм предал на следващия наученото. Нямам край себе си роднини да се захванат с това, все момичета в рода.

-Името ти е уникално и неповторимо, занаятът ти и той. Откъде това непопулярно име Захария?

-Дядо ми е бил кръстен така. Родителите ми запазиха това име, което нося и до днес. Всички ме знаят Зарко, но съм Захария по паспорт и кръщелно свидетелство. Животът ми мина в доста куриози с това библейско име. По ведомости ме бъркаха, по документи. Знаят, не знаят, питали, не питали – пишат на момента Зарко. По телефона като ме търсят, очакват да се обади жена, така усещат името и започвам да се обяснявам, че не съм госпожа, а съм господин. Рядко име, но не го нося случайно!

-Дошъл съм днес с камерата да се срещна с последния жив бъчвар в Котленско. Силно казано ли е това?

-Така си е, защото към момента може да се каже, че друг няма. Тъжно, но е факт.

-Откъде интерес и влечение към този изчезващ занаят?

– Баща ми беше бъчварин и аз наследих от него, а той е бил навремето чирак при други майстори в Медвен. Там е имало голяма школа и много мащабно се е работело. Баш майсторът ги взимал със себе си в гората, избирали дървото, предимно бяло мише, събаряли го, домъквали го в работилницата и започвал дългият процес на същинската работа. Аз нямах намерение да ставам бъчвар. Може да се каже, че сравнително отскоро се занимавам.

-Как твоят баща ти предаде тайните на тази професия, колкото и непопулярна вече да е тя?

-Един ден баща ми се беше разболял по-сериозно и го споходих, за да го видя, от вратата ме захвана с думите, че ще се спомине и няма на кого да предаде занаята. Започна да ме увещава, че с тази работа едва ли ще забогатея, но никога няма да остана гладен. И нещо се преобърна у мен, тези му думи ми дадоха огромен стимул. Прибрах се в Котел и отидох направо при тъст си, знаеш, че тогава имахме производствена линия за пластмасови шишета и му думам: „ Дядо, ако искаш, спирай машините или най – добре търси някого другиго да движи бизнеса, аз заминавам за няколко седмици при баща си да уча занаят“. Не му стана хубаво, но ми влезе в положение и намери кой да ме замества. Прибрах се в Жеравна, където освен татко имаше още трима, които се занимаваха с бъчварство. Стоейки на едно столче, тате ми даваше наставления кое и как да правя, обясняваше ми за всяка една тънкост, а по-важните неща записвах в една тетрада, която пазя като библия. Първото, което ме научи като по-лесно за изработка, беше малко каче за зеле. Трудно беше да науча тертипите за направата на буре, но и това успях да възприема за малкото време,  което той, като стар майстор, имаше да ме обучи.

-Спокоен ли си отиде баща ти, след като разбра, че занаятът е предаден на правилния човек?

-Определено да, думите му бяха, че вече може да си отдъхне и спокойно да затвори очи. Предал ми е, каквото трябва, и е разбрал, че от мен ще стане достоен негов наследник в занаята. Към края на така нареченото ми обучение все ми даваше кураж, че по-нататък самата работа ще ме научи на още повече и сам ще създам нови умения и свой собствен стил. По-късно майка дойде и видя как работя и през сълзи издума, че ако можело да ме види тате как леко работя и колко техника ползвам в самата работа, щял да бъде много щастлив.

– Какви инструменти и пособия запази от баща си, ползваш ли ги и сега?

-Останаха ми един вътор и крива тесла, той работеше бих казал, с доста примитивни техники и инструменти, което правеше работата му прекалено тежка и трудоемка. Но това е старата школа, те почти нищо не ползваха, което се задвижва от ток. Разчитаха на своите мускули и сръчност.

-В тази работа има ли елементи, които са със строго инженерен характер, очевидно е,  че трябва да си добър и в изчисленията, и в геометрията. 

– Има такъв момент и си е сложна работа да сметнеш литража, обема, да изчислиш повърхнина и лице на някои от елементите, не е шега работа. Ползвам едни стари записки пак наследство от тате, които много ми помагат. Имайки предвид, че бъчвата не е прост цилиндър, по нея си има доста работа с елката и молива. Качето също е пресечен конус, чиито дъски са с определена форма.

-Би ли ни извел работеща формула за просто изчисляване на обема в литри на буре според неговите крайни размери?

– Формулата сигурно е от времето на Питагор и до днес работи, и не се е изменила. Взимаме сбора на малкия и големия диаметър на бурето и го разделяме на две. Разделяме го още на две. Полученото го умножаваме по себе си. Резултата умножаваме по 3,14 и каквото излезе последно, умножаваме по височината на бъчвата. Всеки може да провери дали тази формула работи и отговаря ли литражът на бурето, което има.

-Бай Зарко, защо естествените материали рязко бяха изместени от пластмасата и полимерите, какво е предимството на дървото за съдовете?

-Няма да си спомняш, но преди по магазините и сиренето се продаваше от дървени бъчви, в по- далечното минало трайно и за дълго дори и при положителни температури, хората си съхраняваха осолено месо в качета. Няма как да се сравни елементарно  ставането на едно зеле в пластмасов бидон и каца. Зреенето на материала в дървената съдина е по съвсем друг начин. Природата и процесите на ферментация са на 100 % естествени. Какво дава пластмасовият съд, той по натура първо е токсичен, склонен е да отделя от себе си вещества, които да се смесват със съдържанието на обема, а това после го консумираме. Това не е стъкло или неръждавейка. Пластмасата се е превърнала в най-голямата заплаха за човечеството, всичко вече е свързано с нея. Гледах изследвания как вече е навлязла и в организмите ни по хранителната верига. Съвсем друга тюрлия е фактът, че всичко наоколо сме замърсили с нея като отпадъци, а те с десетилетия не се разграждат и тровят земята. Естествените продукти като дървото трябва да се въвеждат със закони, от опаковки до съдове, да се използват неща, произведени от целулоза или отпадъчно дърво, което после се рециклира или безопасно разгражда  на сметището. Но няма да стане, има кой да дърпа в другата посока.

– Да се върнем на бъчвите, за хубава бъчва какво е необходимо?

– То е ясно, че за добра бъчва си трябва хубав материал. Дървеният материал стана кът, а и цената му е голяма, 1200 лв. искат за един кубик качествен дъб. После им се вижда скъпо крайният продукт, то и за мен, ако не остане мъничко, за какво се блъскам? Моята цена средно е 3-4 лв. на литър. Добре изработена бъчва, правилно използвана и поддържана може безпроблемно да служи на няколко поколения. Така че инвестицията в такава стока си струва.

-Какво време и условия са необходими за подготовката на материала?

-Най-малко 2 години трябва да съхне материалът и то на специално място.  Давам ви пример с мишето, което колкото и да е изсъхнало,  след 10 години пак отдава. Важно е и кога се добива, трябва дървото да се отсече през късна есен, когато соковете максимално са се намалили в материята. Хубавото в случая е, че всяка дъска с различен размер става и влиза в употреба, материал не се хаби и си намира мястото. Вижте, по принцип и от най-калпавото дърво добрият майстор ще ви направи изделие, но за бъчвите си е класика да бъдат от дъб, черница, става и от череша или салкъм.

-За изработката е необходимо и използването на метал. Има ли тънкост и в направата на обръчите?

-Чемберите, както им казват, се правят от листова стомана. Да се похваля, че все още работя с българската социалистическа кремиковска стомана. Навремето съм имал възможност да закупя по-голямо количество, което ще остане и след мен за следващия, на когото ще предам занаята. За направата им няма нещо специално, има си шаблон и мярка  според бъчвата и е въпрос на естетичен подход какъв нит ще употребиш, за да има по-търговски вид мястото на връзката. Някога не са ползвали метал за обръчи и са ги правили от леска. Някои колеги правят инкрустации по чемберите, слагат орнаменти и други елементи, дори самата лента, която ползват, е с интересна форма, изработена в аванс на щанца. Аз не съм привърженик на такива неща, защото ми изглеждат прекалено кичозни. Предпочитам изчистения класически обръч, който единствено се боядисва с черен емайл.

-Какво може да съсипе една бъчва и тя да стане негодна за ползване?

-На първо място, нехайството на притежателя й. Бъчва, която не се съхранява правилно и е зарязана като непотребна вещ, трудно се връща в експлоатация. Червеите дървояди не прощават, те винаги намират какво и къде да подкарат и не ги спира нито алкохолът, солта или препаратите, с които е третирана дървесината. Няма да повярвате, но имам уникални случаи на бъчви, които са ми носени за ремонт, от които съм вадил с шепи живи червеи, въпреки че стопанинът го е мил с вар, вкарвал му е вътре синджири и какво ли не. Питам го как си пил вино, а той ми дума, че сега разбрал защо 10 години наред все виното смотано. Най-добре е периодично бъчвата да се отваря и щателно изгребе от кал и утайки, да се изстърже и всички фуги и ъгълчета да се прогонят с шабър или нещо остро, за да се стигне до чисто дърво. Едно хубаво измиване с обикновен сапун, попарване с вряла вода и бъчвата е готова за нова служба. И в Библията пише,че никой не слага ново вино в стари мяхове.

-А как трябва да се съхранява бъчва, която дълго време няма да се употребява?

-Противно на много разбирания бъчва, която не се ползва, трябва да се съхранява суха. Оставена на хладно и тъмно, тя след време бързо и лесно бива въвеждана в работа. Малко натягане на обръчите и е готова. Погрешно е да се напълни примерно с вода или алкохол до някъде и така да си стои. Това е безсмислено, дори мисля, че я съсипва, защото голяма част от нея остава суха и се получават напрежения в конструкцията.

-Бай Зарко, разбрахме за библейския произход на името ти. В каква среда си израснал и кога за първи път чу за Господ Исус Христос. Вярващ човек ли си?

-Пораснал съм в  село Жеравна и край мен хората са били вярващи. Не е като сега, дето майка и баща не признават и уважават, камо ли на Бог да се молят или да имат боязън от Него.  От малък имам вяра, накъде сме без нея. То е у човека заложено, но често обръщаме гръб на Господа или Го търсим само като я окъсаме.

-Как премина твоят живот и доволен ли си от свършеното? Ако трябва да направиш една равносметка?

-Не мога да се оплача, аз съм си доволен от моя живот.  Изучих се, имах работа, каквото съм искал, с труд съм успял да го постигна. Благодаря на Бога, здрав съм, къща успях да си купя, четвърта лека кола имам. Доволно, имам си. Сам съм го направил, без помощ от родители, братя или сестри. Какво повече да искам, надявам се на спокойни старини.

-В края на трудовия си  път работи една нелека и много отговорна професия. Пенсионира се като водач на линейка към филиала на местната Спешна медицинска помощ. Как стигна до волана на спешната кола?

-По него време карах бензиновоз към една бензиностанция, но малко не се разбрахме с чорбаджията и напуснах. В същия ден се виждам с началника на тукашната Бърза помощ и от дума на дума  имало свободно място и почнах. Това е много рискова и отговорна професия. Изисква се здраво сърце и много твърда психика, за да можеш да издържиш на гледките и различните ситуации, в които се налага да бъдеш.

-На много тази професия им изглежда като на един обикновен шофьор, който си кара бързо и всички му дават предимство…

-Чувал съм ги какви ли не. По цял ден сме стояли на пейката пред спешното и сме чоплели семки…Да дойде такъв и да го закарам на катастрофи, където хората са помлени до неузнаваемост. Да вадиш трупове от под ламарини. Достатъчно ти е да видиш пръсната глава на самоубил се с оръжие или люлеещия се труп на самообесил се. Това са картини, които трудно се забравят. Има ситуации, в които трябва бързо да се действа и гледката да не те смразява, защото всяка секунда е ценна за пострадалия или изпадналия в нужда. Някой ще каже, че е въпрос на време да свикнеш, да донякъде, но определено не е за всеки. Приключила е смяната, лягаш и картините на тежките сцени започват да излизат, колко пъти трудно съм заспивал или съм се събуждал след кошмарни сънища…

-Изпитвал  ли си угризения, че е можело да спасиш живот дори и заради това, че е можело да караш линейката още малко по-бързо?

-Когато е имало възможност, винаги съм карал колкото може по-бързо. Даже шефката ми Милена винаги ми е правела забележки. Естествено винаги съм се съобразявал със сигурността на екипа. На когото му е писано да умре, ще си отиде, и да бързаме безразсъдно, няма да му дадем или върнем душата. В професията съм бил всеотдаен и винаги самоотвержен. Пенсионирах се с удовлетвореност за скромен принос към това, че съм допринесъл за спасяването на човешки животи.

– В заключение как гледаш на случващото се около ситуацията с новата китайска болест. До- колко си повлиян от истерията, свързана с „короната”?

-Какво да ти кажа, на моменти ми е толкова объркано, гледам ги и им се чудя, всичко е само коронавирус, други болести все едно няма, а който вземе , че направи грешка да се спомине, на момента го обявяват за починал от вируса. Каша голяма, обърнаха с главата надолу всичко. За мен тази работа е изкуствена и има за цел да създаде нов световен ред.

-Оптимист ли си за бъдещето и как виждаш нещата в клетата ни родина, от която всеки гледа да избяга? -Остава за мен загадка как с толкова малко пари и мизерен стандарт тук, в България, оцеляваме. Докога разликата в стандарта ще бъде в пъти и пъти. За покупателна способност да не говорим. Толкова време мина от идването на тази демокрация, нищо към по-добро не става. Каквото и да се променя, с десет пъти все сме си по-бедни от големите европейци. Толкова е зле тук, че бежанците не искат да остават на нашата територия и драпат на запад. Тръгнали да ми се хвалят с напредък, в какво, в кражбите, далаверите или корупцията? Напредваме в пропастта между бедни и богати, в това, че все повече стават бедните, държим първенството по смъртност и отрицателен прираст. Колко народ избяга да търси прехрана в таз пуста чужбина. Докато сме ориентирани и се подчиняваме на Америка, прокопсия няма да има. Така мисля, от тях нищо не получихме, яхнали са ни и само ни доят. Не съм оптимист за бъдещето на милата ни родина. Жалко, родили сме се в  най-доброто място на планетата, тук с право казват, че е раят, но животът ни е като в ада…