Денят, когато „Русия дошла в Котел…”140 години от освобождението на Котел от турско робство

kotel 140 g OSVOBOJDENIE ot TURSKO ROBSTVO AМалцина отделиха време за да почетат кръглата годишнина от освобождението на Котел от турско робство. Така за пореден път и сякаш по традиция, котленци не уважихме собствения си празник, а предпочетохме да останем на топло край своите печки. Така ли е било преди 140 години???  Пред събралите се петдесетина граждани, кметът на Община Котел Коста Каранашев припомни: ”Днес сме се събрали, за да отдадем почит към всички герои от Котел и към тези, които са дошли, за да освободят града ни на 21-ви януари 1878 г. Котел е дал много за българското възраждане и за освобождението на България. Безброй са личностите, които са допринесли за това, нашата родина да изглежда по този начин днес. Това ни задължава и като хора, и като котленци, в нашето настояще и бъдеще, да полагаме неимоверни усилия, за да може градът ни да върви към по-добро и да става по-добро място за живеене. За жалост последните 30 години са най-тежките като че ли за историята на град Котел. Затова дългът ни е много голям и ние като общинско ръководство, така и всеки един трябва да положим усилия за това градът ни  да става все по-хубав. Дългът към всички тези хора, които са се борили за нашата свобода ни задължава страшно много“, каза в словото си кметът.

kotel 140 g OSVOBOJDENIE ot TURSKO ROBSTVO 1Пред паметната плоча на котленските опълченци, участвали в Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.), кметът на община Котел Коста Каранашев, заедно с председателя на ОбС Котел Христина Чолакова, общински съветници, представители от Исторически музей- Котел, ученици от Клуб „Млад възрожденец“ към СУ „Георги Ст. Раковски“ и граждани, поднесоха цветя в знак на признателност.

kotel 140 g OSVOBOJDENIE ot TURSKO ROBSTVO 9„Припомняйки днес миналото е по-важно да се обърнем към настоящето, защото паметта е по-нужна на нас – живите, за да осмислим и да се опитаме да разберем колко трудно нещо е свободата. Свободата във всичките й измерения. Колко усилия и отговорност са ни нужни днес всеки ден, за да имаме моралното право да твърдим, че сме я отвоювали за себе си, иначе не бихме били достойни за собствените си предци. Поклон, поклон пред тяхната всеотдайност и неподправена любов към отечеството ни“, каза в словото си и д-р Росица Събева от Исторически музей – Котел, която пренесе присъстващите в събитията, случили се на този паметен ден преди 140 години.

kotel 140 g OSVOBOJDENIE ot TURSKO ROBSTVO 6Програмата по повод годишнината продължи във фоайето на музейна експозиция ”Котленски възрожденци”, където беше представена мултимедийна презентация, посветена на 140-ата годишнина от Освобождението на Котел.

За разлика от днес на 21 януари 1878 г., преди 140 години, котленци са посрещнали с неописуема радост осъмналите в града 25-30 руски кавалеристи, които идват от Сливен, но казаците още на другия ден се връщат обратно. Котленци са разтревожени, в околните села вилнеят башибозуци. Ето защо веднага изпращат депутация в Елена и Търново да молят руското началство за войска…

Към Котел тръгват пет опълченски дружини. На 28 януари първи в града пристигат трета и четвърта опълченски дружини, начело с ген. Столетов и Самарското знаме.

В Котел отсяда и Нарвският хусарски полк, командван от полковник Александър Пушкин, син на великия руски поет Пушкин.

Със заповед на генерал Столетов за председател на градския съвет е определен Кръстю Байчев, един от най-уважаваните и авторитетни граждани на Котел. Градският съвет се грижи за лазарета, в който се лекуват ранени войници. Руските офицери са настанени в най-първите къщи на града.

Котленци са свидетели на два военни парада, станали в града под развятото Самарско знаме. Църковният парад е предвождан от музиката на Нарвския полк, звучи „Многая лета”. Начело на парада е трета дружина, в първите редици е майор Челяев.

Извива се хоро, до момите затропали руснаци, така се родила песен за това първо хоро в освободения Котел:

от как са й бузгун /война/ сторило,

хоро не бе се правило.

сега ся хоро направи-

до всяка мома и руснак,

а пък до ненка дур двама-

алекси и николая…

 

Въпреки патриархалните и строги нрави на котленци, които дори в друга махала не са давали дъщерите си, стават няколко сватби с руски войници и офицери.

Пръв поручик Живарев се оженил за котленка. Той станал от „българофоб най-ярък „българофил”. Дните на освобождението насочват по нови пътища съдбите на няколко котленски деца. Така например, поручик Кисов от трета опълченска дружина поема грижата за десетгодишния сирак Пенчо Абрашев и го изпраща да се учи в Русия. Малкото сираче, което е подавало шепички тютюн на драгуните /пехота, качена на коне/ , де с пари, де даром, става след години известният наш професор по гражданско право – професор Петър Абрашев.

Друг руски офицер, квартируващ в къщата на поп Янко Икономов, този който се е срещал с Левски и е бил председател на тайния революционен комитет в Котел, поема грижата за учението на най-малката му дъщеря Цона. Цона Икономова е първата котленка, получила образование в Русия, учителка по руски език и история в града.

Забързани, често минаваме край паметните знаци на опълченците, затова нека припомним имената на някои от тях, завещали ни здравия дух и войнските традиции на котленските родове, от които произхождат.

Георги Илиев – Гаджал войвода, почти седемдесетгодишен е от първите записали се опълченци още в Плоещ. Оттам тръгва под Самарското знаме, в състава на трета опълченска дружина. Участва във всички решителни боеве – от форсирането на Дунав, освобождаването на Търново, боевете при Стара Загора, Шипка, Шейново, Садово, Тича.

В трета дружина на българското опълчение участва и котленецът Киро Стоянов – син на Неша Раковска, сестра на Раковски. Участник в легията на своя вуйчо, продължава дейността си и в четата на Панайот Хитов.

В българското опълчение участва като медик котленецът Анастас поп Петров Гранитски– съученик на Раковски.

По време на Руско-турската освободителна война Гранитски издава първия руско- български разговорник, в този момент така необходим за контактите с освободителите.

В руска войскова част, като бригаден лекар, взема участие и котленецът д-р Стойко Йорданов Гаев.

Припомняйки миналото, по-важно е да се обърнем към настоящето. Защото паметта е по-нужна на нас, живите. За да осмислим и се опитаме да разберем колко трудно нещо е свободата. Свободата във всичките й измерения. Колко усилия и отговорност са ни нужни днес, всеки ден, за да имаме моралното право да твърдим, че сме я отвоювали за себе си. Иначе не бихме били достойни за собствените си предци.

Поклон пред тяхната всеотдайност и неподправена любов към отечеството!

РУСКИ ОФИЦЕРИ, ПРЕБИВАВАЛИ В КОТЕЛ И КОТЛЕНСКИЯ КРАЙ

ПО ВРЕМЕ НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО МУ ОТ ОСМАНСКО ВЛАДИЧЕСТВО

/ ПО: „БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ В ОСВОБОДИТЕЛНАТА РУСКО –ТУРСКА ВОИНА 1877-1878” ВЪСПОМЕНАНИЯ НА ЗАПАСНИЯ ПОДПОЛКОВНИК С. И. КИСОВ, СОФИЯ, 1902/

ГЕНЕРАЛ СТОЛЕТОВ

КНЯЗ ВЯЗЕМСКИ – БРИГАДЕН КОМАНДИР

МАЙОР РЕДКИН – ЗАМЕСТНИК НА КНЯЗ ВЯЗЕМСКИ

МАЙОР ЧЕЛЯЕВ

МАЙОР ПОПОВ

ЩАБС-КАПИТАН СОКАЛСКИ

ЮНКЕР ЮРЕВ

ПОЛКОВНИК ГРАФ КЕЛЕР

КАПИТАН ПОПОВ – БРАТ НА МАЙОР ПОПОВ

ГЕНЕРАЛ ДАВИДОВ

ПРЯПОРЩИК БОЛШЕВ

/ПО: ” БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ В РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА 1877-1878”

ВЪЗПОМЕНАНИЯ НА БИВШИЯ КОМАНДИР НА 1 БРИГАДА ОТ БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ ПОЛКОВНИК ДЕ ПРЕРАДОВИЧ, РУСЕ, 1884/

ГЕНЕРАЛ НИКОЛАЙ ГРИГОРЕВИЧ СТОЛЕТОВ

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДАВИДОВ /НАСЛЕДЯВА ГЕНЕРАЛ СТОЛЕТОВ/

МАЙОР КОНСТАНТИН ЧЕЛЯЕВ

ДРУЖИНЕН КОМАНДИР ПОДПОЛКОВНИК КУРТЯНОВ

ПОЛКОВНИК КЕСЯКОВ

АЛЕКСАНДЪР ПУШКИН, СИН НА ГОЛЕМИЯ РУСКИ ПОЕТ ПУШКИН, КОМАНДВАЩ НАРВСКИЯ ХУСАРСКИ ПОЛК

КНЯЗ ВЯЗЕМСКИ

ГЕНЕРАЛ ГРАФ ТОЛСТОЙ

ГРАФ КЕЛЕР

РОТМИСТЪР КРАНГЕЛС – ЕСКАДРОНЕН КОМАНДИР

ПОДПОЛКОВНИК КУРТЯНОВ

МАЙОР ТУГАНОВ

ПОЛКОВНИК ЕНГЕЛГАРД

Проучила и предоставила за публикация:

д-р Росица Събева, Исторически музей – Котел

 

KOTELNEWS Ви представя репортаж от честването на 140-години от освобождението на град Котел.

Responses are currently closed, but you can trackback from your own site.