Котел отбеляза 142 годишнината от освобождението си от турско робство. По традиция тържествената церемония се състоя пред Паметника на героите опълченци. Цветя и венци в памет на героите от Котел поднесоха Община Котел, председателят на ОбС Христина Чолакова, зам. Кмет Шериф Куванджъ, секретаря на Община Котел Христо Карабекиров, общински съветници от различни политически партии, ученици от СУ “Раковски”. В края на честването ученически хор с ръководител Пенка Дунчева поздрави събралото се множество.

За поред път, сякаш по традиция, котленци не уважиха собствения си празник, оставащи по домовете си на топло край печките. Присъствие на зрители и все пак някаква публика беше осигурено от СУ „Г. С. Раковски”.

Слово пред паметника беше прочетено от Иван Пенчев – уредник в ИМ Котел.

Уважаеми г-н Кмет, уважаеми г-н Заместник кмет, уважаеми председател на Общински съвет,  Скъпи котленци.

Честит празник! Днес Котел чества 142-тата годишнина на своето Освобождение и отдава почит на героите паднали за свободата му.

 Искам да   благодаря на всички, които уважихте днешната дата и дойдохте тук, на паметника на нашите герои, за да си спомним заедно, че днешния паметен ден събира в едно, както вековното страдание, така и силата на българския дух и героизъм. За нас жителите на Котел е повод за особена гордост, че последните епизоди от славния боен път на Българското Опълчение преминават именно в Котленския край и са достоен епилог на неговата неувяхваща слава.

Безчинствата и грабежите на башибозушките и черкезките отряди, започнали с потушаването на Априлското въстание през 1876 г. придобиват още по-големи размери с избухването на Руско-турската освободителна война. Селата Медвен, Жеравна и Градец са ограбени и опустошени.  

      Пред същата участ сега е изправен и Котел. В това опасно положение котленското население моли за помощ и закрила руската армия. В отклик на молбата  командването на Опълчението изпраща разузнавателен конен отряд , който на 8/21 януари 1878 г. влиза в Котел.  Престоят му тук се измерва само с няколко часа, но тази дата се запазва завинаги в паметта на котленци, като ден на освобождението на града от османско иго. Охраната на селището се поема от самото население, а руското командване се разпорежда  Котел да се заеме от Българското опълчение и един дивизион хусари.

На 25 януари сутринта ген. Столетов изпраща ескадрон хусари от 13-ти Нарвски хусарски полк. Към отряда са предадени първа, втора, трета (носителката на Самарското знаме) и четвърта дружини от Българското опълчение. Начело на отряда, който в следващите дни е наречен Котленски, застава командирът на 13-ти Нарвски хусарски полк, полковник Александър Александрович Пушкин, син на гениалния руски поет Александър Сергеевич Пушкин. На 26 януари, привечер, хусарите на полк. Пушкин влизат в Котел и го овладяват без нито един изстрел. На свещ. Иван Н. Караянков известен като поп Янко, ръководител на революционният комитет, създаден в Котел от Апостола,  се пада високата чест да посрещне освободителите с тържествена реч. Със заповед на ген. Столетов един от най-уважаваните котленци Кръстю Байчев е определен за първи кмет на вече свободния град.

Котел е свободен, но в околните селища продължават да вилнеят черкезки и башибозушки банди. В редица ожесточени сражения българските опълченци и руските воини разгромяват войнстващите орди.

Но наред с победните битки в живота на Котленския отряд не липсват моменти на разтуха и веселие. По време на пребиваването на опълченците и хусарите в Котел се провеждат два парада. На  първия  провел се на 30 януари 1878 г., за последен път Самарското знаме тържествено е носено от своите храбри спасители- воините от III опълченска дружина.  Парада се провеждал на мегдана. Участие в парада взема  цялото население, а младите котленски моми извиват кръшно празнично хоро…

Въпреки строгите патриархални нрави на котленци, няколко руснаци се женят за котленски девойки , като пръв дава тон поручик Живарев.

Офицерите от Опълчението представят с голям успех пиесата „Княз Потемкин”. Това е първата пиеса, която силно развълнува котленския ученик Гено Киров – бъдещият известен актьор и един от основателите на националния ни театър.

Свободата на Котел не идва даром. Будният балкански градец дава на България пламенния волентир  капитан Георги Мамарчев пръв направил опит  да провъзгласи в старата столица Търново Българската свобода и идеолога и ръководителят на Националната революция Георги Стойков Раковски. В нашата памет свято се пазят героичната смърт на Хаджидимитровият четник  Иванчо Сивов, както и имената на четиримата котленци участвали в героичния и трагичен път на Ботевата чета. Във списъците на Българското опълчение срещаме имената и на 34 котленци, допринесли с храбростта и себеотрицанието си за нашето Освобождение. Сред тях особено е мястото на Георги Илиев Симеонов, станал известен на съвременниците си като Гаджал войвода, пред чието каменно изваяние сме свели поглед днес. На преклонната 66 годишна възраст старият воин е сред първите записали се опълченци. Удостоен с честта да се сражава под Самарското знаме той преминава през яростните сражения за Стара Загора и Шипка, както и през финалните боеве за свободата на Котленския край.

Така през бурния януари 1878 година след почти седемдесетгодишно трепетно очакване се изпълнява завета на великия котленец Софроний Врачански, отправен от него в зората на 19 век към неговите съвременници и бъдещите поколения българи,  да не щадят силите и дори живота си за освобождението на своята Родина.

Днес, на светлата дата 21 януари ние признателните потомци свеждаме чела в знак на признателност, пред хилядите жертви които положиха своите кости по пътя към Освобождението. ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ НА ГЕРОИТЕ!