Пред KOTELNEWS и събралите се пред паметника на опълченците в Котел, кметът на Община Котел Коста Каранашев каза: “Скъпи котленци, 21-ви януари е денят на освобождението на Котел от турско робство. Въпреки символичния характер и кратък престой на руските войски в Котел, този ден изиграва паметна роля, защото това е денят, в който Котел вече е град със свободен статут и даващ началото на следосвобожденското развитие на населеното място и общината. Знаете, че ни предстоят честванията свързани с отбелязването на 200 години от рождението на най-светлата личност в историята на българското възраждане и на град Котел – Георги Стойков Раковски. Празника е огромно предизвикателство към нас, започнали сме подготовка още от преди месец. Искаме този празник да не бъде протоколния празник, който сме свикнали да правим, а да направим нещо, с което да покажем на България и всички балкански народи личността на един човек, който е изиграл основна и най-важна роля за освобождението на България. Българинът, който върна самочувствието на всички българи и показа на Европа, че в България растат светли умове, които са надраснали много времето си. Ние като община и ръководство ще направим максималното за да може, една така да се каже незаслужено частично пренебрегвана личност като Раковски в последните години, отново да бъде показана на цяла България и света в цялата си значимост. Раковски е личността, която изключително  много е помогнала за съвременната визия на България. Личността, която за времето си и като енциклопедист е надраснала епохата си и в плановете си за освобождението на България е включвал и европейските и балканските  народи, с което той става първата личност, която е ориентирала  България към Европа. Много можем да говорим за Раковски, много трябва да покажем на тази кръгла 200 годишнина. Честит празник на всички котленци!

Кметът на Община Котел Коста Каранашев и общинското ръководство поднесоха венци и цветя пред паметната плоча на котленските опълченци, участвали в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) при спазване на всички мерки за ограничаване на разпространяването на КОВИД- 19.

Безчинствата и грабежите на башибозушките и черкезките отряди, започнали с потушаването на Априлското въстание през 1876 г. придобиват още по-големи размери с избухването на Руско-турската освободителна война. Селата Медвен, Жеравна и Градец са ограбени и опустошени. Пред същата участ е изправен и Котел. В това опасно положение котленското население моли за помощ и закрила руската армия. В отклик на молбата командването на Опълчението изпраща разузнавателен конен отряд, който на 8/21 януари 1878 г. влиза в Котел. Престоят му тук се измерва само с няколко часа, но тази дата се запазва завинаги в паметта на котленци, като ден на освобождението на града от османско иго. Охраната на селището се поема от самото население, а руското командване се разпорежда Котел да се заеме от Българското опълчение и един дивизион хусари.На 25 януари ген. Столетов изпраща ескадрон хусари от 13-ти Нарвски хусарски полк. Към отряда са предадени първа, втора, трета (носителката на Самарското знаме) и четвърта дружини от Българското опълчение. Начело на отряда, който в следващите дни е наречен Котленски, застава командирът на 13-ти Нарвски хусарски полк, полковник Александър Александрович Пушкин, син на гениалния руски поет Александър Сергеевич Пушкин. На 26 януари, привечер, хусарите на полк. Пушкин влизат в Котел и го овладяват без нито един изстрел. Така през бурния януари 1878 година след почти седемдесетгодишно трепетно очакване се изпълнява завета на великия котленец Софроний Врачански, отправен от него в зората на 19 век към неговите съвременници и бъдещите поколения българи, да не щадят силите и дори живота си за освобождението на своята Родина.