Възпоменателен митинг за жертвите на насилственото преименуване на българските турци се проведе в   котленското село Ябланово. На 17 януари  1985 година армията и милицията въвеждат временен военен режим в Герлово и с насилие принуждават българските турци да приемат български имена и фамилии. Военната акция тогава е кръстена “Възродителен процес”, а преименуването е обявено за доброволен избор на българските мюсюлмани, които са открили, че “истинският им произход” е славянски.

Традиционно с вой на сирена беше открит възпоменателен митинг в центъра на село Ябланово. Той беше организиран от общинската организация на ДПС и кметството на село Ябланово.

Председателят на общинската организация на ДПС, адвокат Владимир Мартинов посочи: “Това е много важно събитие в календара на ДПС, защото създаването на движението се корени в този т.нар. Възродителен процес. И ако днес живеем в мир и разбирателство с всички етноси в България, изповядваме религията, която желаем, носим имената, които искаме и изпълняваме обичаите, на които са ни учили, огромна заслуга имат тези смели хора тогава, а в днешни времена, балансьорът и гаранта за етническия мир в България е именно ДПС. Благодарим на всички, които допринесоха за осъществяването на това емблематично за ДПС мероприятие.”

39-годишнината от мирните протести срещу т. нар. “възродителен процес” беше отбелязана в селата Филаретово и Ябланово. Възпоменателните церемонии се състояха на мемориалните чешми, издигнати в памет на жертвите на тоталитарния режим в двете населени места. Венци и цветя положиха евродепутатът Атидже Алиева-Вели, генераленият консул на Република Турция в Бургас Толга Оркун, кметът на Община Котел Коста Каранашев и заместникът му Шериф Куванджъ, председателят на Общински съвет Котел Христина Чолакова и колегите ѝ общински съветници, кметовете на селата Филаретово и Ябланово Нурие Бекирова и Хасан Дуралиев, кметове на съседни кметства и общини, репресирани от тоталитарния режим и гости от България и Турция.

„Миналото показа нашите грешки, а бъдещето е пред нас! Днес, ние трябва да  изковем това бъдеще, вземайки поука от всички тези януарски събития, случили се в котленско“, каза в приветственото си слово по повод годишнината кметът на Община Котел Коста Каранашев.

Според него в Ябланово винаги са живеели прогресивни, знаещи и можещи хора и това е голяма отговорност към всички управляващи, без значение от политическите им пристрастия и етническата им принадлежност.

„Винаги съм искал, всички политически партии да решаваме заедно проблемите в населените места от община Котел по примера на яблановци от миналото. Днес, бъдещето е в обединението, затова нека заедно да искаме и заедно да градим! Дълбок поклон пред всички пострадали и вяра в бъдещето на населените ни места и на България!“, каза в заключение кметът.

Програмата продължи с връчване на плакети на хора, бунтували се за отстояване на човешките си права – да носят собствените си имена и рецитал на стихове на Ибрахим Камбероглу и Ведат Тюркали. В края на честването, ученици от местното основно училище „Никола Йонков Вапцаров“, използваха възпоменателния митинг и благодариха на котленския кмет за униформите, които той им подари през 2023 година, като обещаха да ги носят с чест и достойнство.

ЕПОПЕЯТА ЯБЛАНОВО – 19.01.1985 г. Автор, поета-сатирик: Мустафа Келолан 1985-та, зима, месецът е януари Кучи студ навън – да не те свари, Сякаш мълния разнесе новината Всеки се стъписа, спотаи в тъмата. Без да се замислят партийните среди С Живков те решиха нашите съдби: „Вярата, езикът – българи сме само чиста е България – роми, турци – няма!” И за туй поели към нашите села С пушки, танкове и псета – ръка за ръка… Тази вест пристигна рано утринта, Всеки се затюхка в общата беда. На правата наши те не ще посегнат, Деца, млади, стари на мегдана дебнат. Със свити сърца, с очи насълзени Дни наред безсънни за своите съдби Търпимостта сви се, развихри се яд Без водачи всички решиха да мрат. И мало, голямо изпъчиха гърди Кючюклер, Хамзалар – наште махали Към тях се включиха Рахманлар, Велятлар И Доанджъ дойде без Кара атлар. Мислейки, че танкът няма тях да сгази, Че всичките беди идват къмто нази. Първите поели бяха победени, Никои не бе мислил, че ще сме сразени, Но не ни уплаши тази поразия Поехме отново братя и комшии. Нощта мина, утро ново ни събра Заедно и смело браним имена, Но врагът бе сгъстил своите редици Танкове и коли, даже и полиция. Началото бе им в края на селото, А краят бе нейде чак в Тича – селото. Куцият ни Хасан пред танк се изпъчи, Танкиста уплашен в нивата забучи. Почнаха с откоси пушки, автомати, Под щит и ритници – викове, сакати. Стари, млади, всички падаха подред А войници псуват, биеха наред. До кърви раниха Мейрем, Хюсеин, Али