Интервю с д-р Анна Захариева: – Как ще коментирате тъжния факт, че близо 10 години в гр. Котел по документи не се е родило нито едно дете?

– Къде да се роди? Това ли беше целта на цялата реформа? Тъжно е! освен това няма и млади хора. Нека да направят една статистика колко българчета са родени.

–  Д-р Захариева, как и кога взехте решението да станете лекар и защо точно гинеколог?

– Още като ученичка съм си мечтала да завърша за лекар, а точно като гинеколог – последната година, докато карах стаж. Беше една случайност. Стажът ми беше е в едно голяма болница в Пловдив и в този момент нямаше стажуващи акушерки и сестри. Тогава почувствах и решех, че ще бъда само гинеколог и по-точно акушер. С това желание отидох и на разпределение. Предложиха ми Котел, Тополовград, Харманли. Аз казах Котел без да съм идвала, без да знам къде е. Така дойдох тук на 1 януари 1966 г.

– Да се върнем в детските и ученическите Ви години. Кога се появява този интерес към медицината във вас?

– Като малка бях много дребна и много често боледувах. Непрекъснато имах контакт с училищния лекар, който беше един възрастен руснак – др. Михайлевски. От него съм се „заразила” за медицината, исках да се занимавам с това нещо. По нататък така се стекоха и нещата – влязох в института, специализирах, разпределиха ме…

– Какво си спомняте и какво знаете за времената в Котел, когато не е имало организирана родилна помощ, а се е разчитало на т.нар баби?

– Нещо особено не мога да кажа. Само съм чувала, че е имало възрастни жени, които са помагали на родилките и то вкъщи по време на раждане. Такива баби и е имало и по селата. Даже една от тях познавам лично. Тя вече е на преклонна възраст. Това са били по-опитни жени.

– Коя е тази жена?

– Не мога да си спомня името й, но всички в Тича я знаят. Тя е тичанка. Други не познавам, но навсякъде се е разчитало на такива възрастни жени.

– В годините кога се прекъсва тази практика? Говорим за котленския регион. Какво знаете за това?

– Когато вече започнах работа имаше родилно отделение с девет легла. Преди това на мястото на „Младежкия дом” е бил първия родилен дом с 3 легла. И по селата се разкриваха – Стрелци, Стара река, Кипилово, Тича, Филаретово, Ябланово, Градец, Мокрен. Навсякъде имаше родилни домове и акушерки.

– За кои години говорим?

– Аз започнах работа 1966 г. Тези родилни домове съществуваха. След време се взе правителствено решение да се ликвидират тези малки родилни домове и да се увеличат леглата към общинските болници, като се повиши персонала и се разчита на по-компетентни кадри . Остана само едно отделение в районна болница с 50 легла, което никак не е малко.

– Ще ви помоля да припомните къде се е намирал първият родилен дом в Котел и къде е местен в годините.

– Първият е бил на мястото на „Младежкия дом”, след това на територията на общинската болница (където беше интензивно отделение). През 1968 г. се преместихме в сграда, която е била отделение за туберкулозни и имахме повече легла – 30. 1978-1978 г. отидохме в т.нар. „винпром”, който е срещу Бърза помощ.

– За времето през което Вие сте лекар в АГ- отделението какви кадри са преминали?

– Аз бях първата, която започна работа с д-р Фийков, след което дойдоха д-р Василев, Прокопиев, Стоева, Колибаров. Дълги години старша акушерка беше Ганка Христова, работих и с Роза Симеонова, Дора Малушева, Тонка Паунова, Галя Йорданова.

– Спомняте ли си първото бебе, което проплака във вашите ръце?

– Много добре си го спомням. Започнах работа на 3 януари. На 9 линейката свири пред  вкъщи и аз не мога да стана от стола, защото се вълнувам толкова много, че не мога да разбера защо ме викат. Шофьорът свири отвън и не знае защо не излизам. За един новозавършил лекар това е страшно вълнуващо и отговорно. Отидох. Акушерката каза, че има седалищно раждане, а то по принцип се води от лекар. Аз бях по-малко компетентна от нея. Тя имаше дълъг опит, но въпреки всичко аз трябваше да се справя! Никой не знаеше колко се вълнувам. Всичко стана като по учебник – както сме го учили. Първото дете, което проплака в моите ръце беше на една тичанка. Казваше се Галя и работеше в съвета. Беше момче. Това беше и бойното ми кръщение. По стечение на обстоятелствата, след години, тази жена беше и първата извънматочна бременност, която трябваше да оперирам.

– Ще Ви помоля да направим някаква равносметка. Колко деца са се родили чрез вашата помощ? Над 1000 ли е цифрата?

– Сигурно! Никога обаче не съм си водила статистика. Смятайте за 35 години стаж най-малко по 60 деца на година. Станаха над 2000, въпреки че и това е малко!

– Като лекар с дългогодишен стаж и вече оттеглил се в пенсия, как оценявате съвременните здравни реформи? Какво не трябваше да направи тази реформа? На какво не трябваше да се посяга?

– Не трябваше да се посяга на ликвидирането на отделенията. Изобщо малките болници са просто необходими. Ето сега хората се обаждат на болницата в Омуртаг. Линейката идва и кара жената там. Какво пречеше на нашата да прави така? Преди тези реформи ходихме линейка с акушерка и си прибирахме жената. Така се избягваха и усложнения. Нашият район е пресечен, зимите са тежки. Спомням си как сме ходили да чакаме по часове, докато докарат някоя родилка в тежките зими – особено през 1981 г. Сега се е случва някоя да роди в Бърза помощ, където няма условия и помощта не е квалифицирана. Не знам защо сметнаха, че това е някаква социалистическа практика и допуснаха всичко да се срине. Сега сме може би 50 години назад в това отношение. Липсата на лекари и акушерки по селата също си оказва влияние.

– На какво не трябваше да се посяга от старата система?

– Една болница трябва да има основните отделения – вътрешно, хирургия, АГ и детско отделение. На това не трябваше да се посяга. Смятам, че ликвидирането на родилното отделение, което щеше да бъде печелившо при всички случаи е една от големите грешки.

– Тук е моментът да Ви попитам дали си спомняте 2004 г., когато местният общински съвет, по предложение на кмета на общината – Георги Дедов, взе решение окончателно да се закрие АГ-отделението на котленската болница?

– Помня го. Аз вече бях пенсионерка. Стана ми много тежко, защото знаех, че това е началото на края! Заболя ме много.

 – Да разбираме ли, че още тогава сте разбрали, че е отрязан коренът на нашата общинска болница? Считано към днешна дата тя вече е в история.

– Да, разбира се! След това последва хирургията. В АГ-отделението акушерският състав и лекарите бяха квалифицирани много добре. Повечето бяха работили и в чужбина. Тези кадри ги изхвърлиха на улицата като ненужни. Като не съществуват основните отделения каква болница може да има?

– Д-р Захариева, имаше ли шанс АГ-отделението да остане и да работи? Щеше ли то да издържи на активната конкуренция от страна на подобни болници в Сливен?

– Имахме добър ехограф  и поддържахме много добра връзка с родилни отделения, които ни бяха методични ръководители. Смятам, че щеше да издържи.

– Считате ли, че корпоративни интереси „взеха главата” на този печеливш сектор в котленската болница?

– Превръщането на медицинската практика в търговски дружества  е абсолютно неправилно. Да бъдеш търговско дружество в малките населени места е просто непечелившо и затова постепенно всичко отпада.

– Кой спечели от това да няма АГ отделение в Котел? Виждаме какво става в областния център и в съседен град, който е само на 38 км. от нас.

– Те спечелиха – Омуртаг и Сливен. Котленска община просто загуби!

– Как ще коментирате тъжния факт, че близо 10 години в гр. Котел по документи не се е родило нито едно дете?

– Къде да се роди? Това ли беше целта на цялата реформа? Тъжно е! освен това няма и млади хора. Нека да направят една статистика колко българчета са родени.

– Вълнувате ли се от събитията, които се случват в „многострадалната” ни общинска болница, която вече не съществува след разкриването на филиал на МБАЛ „ Д-Р И. Селимински”?  Това е действие, което все пак осигурява някакво болнично лечение.

– Трябваше нещо да се направи, за да има поне едно вътрешно отделение, но трябва да съществува и детско. Това, че е към окръжната болница може би ще бъде в един плюс, защото явно община Котел не може да поддържа болница. Как ще лекуваш болни на студ? Редно беше да има някакво решение. Трябва да има някакъв медицински център, в който да работят специалисти, за да могат хората да не пътуват за всяко едно нещо до Сливен – дори за рентгенова снимка. Да не забравяме, че Котел живеят предимно възрастни, които трудно могат да отидат да се прегледат в друг град.

– До затриването на болницата стигна ли се поради лошо управление?

– Една от причините е тази, но не е само тя. Не искам повече да коментирам.

– Нека да се върнем в годините на развитото социалистическо общество. Как държавата гледаше на високопланинските райони, какъвто е и Котел, и ползвахме ли се с някакъв вид преференции?

– Работещите в отдалечените селища ползваха някакви допълнителни средства. Полагаха се и грижи навсякъде по селата да има акушерки и фелдшери.  Винаги се отчиташе нашата  отдалеченост от Сливен. Това изигра и роля болницата да не бъде закрита през тези години.

– Оптимист ли сте за бъдещето на нацията, предвид черногледите анализи и статистика, които сочат нашето постепенно затриване? Какво може да насърчи повишаването на раждаемостта и подмладяването на България?

– Осигуряване на поминък, стимулиране на раждаемостта. Преди беше по-добре, отколкото е сега. Поминъкът е главното. Като гледам сега Котел е вече едно село! Тъжно е, но е така!

– Да се върнем към професията на акушер-гинеколог. Кои са положителните и отрицателните й страни?

– Много са положителните страни. Работиш с млади и здрави хора, виждаш пръв живота. Колкото и тежко да е било едно раждане, когато чуеш да проплаче бебето и забравяш всичко. Отрицателните страни са, че никога не знаеш едно раждане, което е започнало нормално как ще завърши и дали няма да се появят някакви усложнения. Винаги има голямо напрежение, безсъние. Радостно е, когато вървиш по улиците да виждаш деца и майки, които са минали раждали при теб! Когато преди години отидохме на една проверка в с. Кипилово си мислех, че не познавам никого там, а се оказа точно обратното. Благодарността в очите на хората е най-голямата радост.

– Отдадена на работата си, останахте ли длъжна на семейството си? Какво му отнехте за тези години?

– Много неща отнех на семейството. Винаги съм казвала, че не съм тази майка, която трябваха да имат децата ми като малки. Оставяла съм ги вечер, точно когато те търсят родителите си. За друго не съм го ощетявала, само когато бяха малки децата ми.

– Кой е най-интересният случай в практиката Ви, който няма да забравите?

– Той не е един! Беше една нощ с виелица през 1981г. Извикаха ме в болницата, защото дошла бременна, на която в картона й пише, че трябва да ражда в Сливен с операция. Машините разчистиха пътя и я изпратихме в Сливен. Дойдоха още две жени, които родиха. Вече се съмваше,  а вън вали и трупа сняг. Чувам вой на линейка. Оказа се, че тази жена, която сме изпратили в 19.00 часа за Сливен се връща. Пътят не бил разчистен и шофьорът на заден ход върна жената и тя роди нормално.

Имах много интересен случай и с близнаци. Дойде бременна. Това й беше трето раждане. Роди се първо, после второ, след това трето дето. Очакваше едно, а се родиха три! Имах друг един такъв случай с три деца. Общо имам 4 случая с тризнаци. С близнаците е по-лесно. Трудно беше, че тогава нямахме ехограф.

– Имате ли някаква статистика кога най-често се раждат децата – през светлата или тъмната част на денонощието?

– Процентно се раждат най-много през нощта. Не мога да го си го обясня защо е така.

– Характеризира ли се с някаква специфика съвременното раждане?

– Не особено. Раждането е един естествен процес, при който трябва да се намесваш само, когато е необходимо. То си върви по природни закони.

– До колко съвременната наука измества тези естествени процеси и може ли да говорим за някакво вмешателство в Божията промисъл?

– Би трябвало да се набляга главно на естественото раждане и да се намесваш само там, където е крайно необходимо и животоспасяващо. Когато предварително си наясно, че раждането не може да протече по естествен път е по-различно. Тогава трябва да се планува секцио.

– Как ще коментирате отчитаната тенденция все повече жени да предпочитат секциото пред нормалното раждане или модерните методи, които са свързани с анестезия? Мода ли е това?

– Според мен е мода! Има един постоянен процент на секцио. Той се движи около 1-2 %. Смятат, че ако родят със секцио няма да чувстват никаква болка. Възстановяването при него е много по-трудно от едно нормално раждане.  Природата го е направила така. Тази тенденция да се облекчават болките ще се увеличава, защото това е изтощителен процес, който трае минимум 10-12 часа. Но все пак това е интервенция. Болката може да е ужасна при естественото раждане, но след това забравяш всичко, иначе нямаше да има хора.

 – Надявате ли се някоя от внучките Ви да поеме по вашия път?

– Тайно се надявах, но не ги поощрявам, защото виждам какъв е статусът на съвременния  лекар. Той е оплют, унизен, ниско платен. Това оплюване на лекарската професия ме кара да не ги поощрявам, ако решат да станат лекари.

– В заключение кого ще поздравите на Бабинден и с какво ще се обърнете към бъдещите майки?

– На бъдещите майки ще кажа, че никога не трябва да остават с едно дете! На всички, с които в годините сме работили заедно искам да им пожелая много здраве и щастие.