С поднасяне на венци и цветя пред бюст-паметника на Георги Раковски на пл. „Възраждане“, общинското ръководство в Котел, в лицето на кмета Коста Каранашев, отдаде своята почит пред паметта на патриарха на българската националноосвободителна революция. Годишнината беше отбелязана и от ръководството и служителите на Исторически музей – Котел, които заедно с кмета, запалиха свещи в молитвения кът в Пантеона на революционера и се преклониха пред саркофага му.

В навечерието на 155-годишнината от смъртта на Георги Стойков Раковски, на децата от кръжок Творческо обединение „Дарования” при НЧ „Съгласие – Напредък 1870” и Общинска библиотека „Петър Матеев” беше представена презентация за живота и революционното дело на Раковски. Презентацията, включваше описание за произхода на най-видния котленец, неговото образование, труден революционен път и подготовката, която той прави в България и извън нея за осъществяване на идеите му за освобождението на страната. Децата се запознаха още със сведения за пренасянето на костите на Раковски от Румъния до Пантеона му в Котел, както и с информация относно откриването на един от най-известните паметници на котленския възрожденец в страната, този, който се издига в негова памет на площад „Възраждане“.

Георги Ст. Раковски умира в Букурещ през 1867 г., където е и погребан. През юни 1885 г. тленните му останки са пренесени от Румъния в България. Първоначално те пристигат в Русе, а оттам са транспортирани в София. В столицата се съхраняват в черквата “Св. Неделя” и чак през октомври 1942 г., са преместени тържествено в храм „Св. Св. Петър и Павел” в Котел. Котленци, девет години по-рано – на 30 юли 1933 г. откриват паметник на пл. „Възраждане“ на най-видния си съгражданин, дело на скулптора Иван Лазаров. На 10 октомври 1981 г. Георги Раковски намира покой в Пантеон, посветен на неговата личност, в който днес се помества и експозиция „Котленски възрожденци“.

Пред малцината събрали се граждани, уредника от ИМ-Котел Иван Пенчев изнесе възпоменателно слово за живота и делото на Раковски.

Уважаеми г-н кмет на община Котел,

Уважаеми г-н заместник- кмет,

Уважаеми общински съветници,

Драги съграждани и гости!

   На днешния  9 октомври преди 155 години напуска земния свят  Георги Стойков Раковски – един от най- изтъкнатите синове на българския народ, оставил името си записано със златни букви във великата епоха на Българското възраждане.

Починал без време  – едва 46-годишен – той и днес дълбоко впечатлява признателното потомство  с кипящата си дейност, с рядко талантливата си личност, съумял в едно тежко време да постави началото на ред най-важни  за народа ни начинания. Изминал труден и бурен житейски път, Раковски е основател на българската революционна публицистика,  горещ радетел за изграждането на българска народна църква, пионер  в областта на българската революционна пропаганда в чужбина. Сред постигнатото в краткия му живот е авторството на „Горски пътник“ – първата революционна поема у нас, на прочутият „Показалец“ – първата книга, поставила началото на научните издирвания в областта на етнографията и фолклора, и днес още не загубила своята стойност. И над всичко – той е родоначалник на  българското организирано национално-революционно движение, обхванало всички аспекти  на българската национална кауза. Същевременно Раковски е автор и на ценни изследвания по история на българското минало, изявен публицист от европейски мащаб – неговото сътрудничество се търси от редакциите на  водещи издания от онова време.  Дипломат от голям калибър,  близък с почти всички тогавашни държавници на балканските народи, той е движеща фигура  за близо четвърт век при всички процеси протичащи в  най-напрегнатия и решаващ период на Българското Възраждане. Автор на три плана за общонародно въстание, пламенният родолюбец присъства пълнокръвно в най-значимите движения сред българите в решителните години след Кримската война. Опитът му, постиженията и разочарованията му бележат не само неговата личностна изява, но и въобще развоя на българското общество.

 Поел заветите на Паисий, на Софроний Врачански, на Неофит Бозвели, Раковски показва реален поглед върху българската действителност. С цялостната си дейност показва за своето време най-дълбоко разбиране за спецификата на българското революционно движение, допринася за развиването в него на тези тенденции, които така сполучливо подхванаха и разработиха по-късно Каравелов, Левски и Ботев. Така с цялото си многообразно дело съумява да поеме знамето на борбата, да го запази, високо да го издигне и да го предаде в ръцете на следващите великани на българското националнореволюционно движение.

Прекарал  по-голямата част от живота си сред чужденци, фанатично предан на родината, Раковски живее само с мисълта за народа си. Всичко в действията му, в помислите му е подчинено на основната задача: да се подготвя българинът за борба против чуждото потисничество, да израсне сам в очите си, да стане съзнателен борец за свобода. Неслучайно навсякъде Раковски пише „Българин“ с главно“ Б.“ Ползващ се с широка популярност не само сред свои, но и сред чужди, постоянно в движение, Раковски отдава всичките си сили в служба на народа си. Неговото име става легенда още приживе. Такъв остава той в паметта на потомството: страстен будител, смел воин, на пост срещу всички и всякакви неприятели на своя народ, горещ родолюбец, повел след себе си цяло поколение народни борци. И днес, когато за пореден път се прекланяме пред делото му, ние искрено се учудваме от дълбочината на мисълта му, на волята му, на безграничната му вярност към родината. Неспокоен дух, рядък патриот и борец с широки и разностранни интереси, оставил траен спомен в паметта на своите сънародници, израсъл като един от най-бележитите синове на нашия народ, държавник още преди възстановяването на българската държава, той е заел челно място не само в българската, но и в балканската история. Днес, вече в перспективата на изминалите повече от век и половина, ние можем истински да оценим неговото величие, неговата разностранно надарена личност, неговото дело, да им се възхитим, да отдадем заслуженото на редкия пламенен котленец, втъкал целия си живот в огъня на борбата, в усилията за извоюване на свободата за любимия свой български народ.

Сломен от тежка болест, на 9 октомври 1867 г., в два часа след полунощ, великият български родолюбец издъхва.  В последните му часове до него са  сестра му Неша и братовчед му Никола Балкански.   Погребението на големия син на българския народ става на следващия ден – 10 октомври 1867 г. – в гробищата Щербан водъ. Да изпратят Раковски дошли почти всички емигранти българи в Букурещ,  много румънци, близки на революционера, служители при чуждите дипломатически представителства в Румъния, журналисти, общественици. Години по- късно Григор Начович присъствал на  погребението разказва : ”Пред отворения гроб сички български емигранти наведоха глава. Раковски беше подигал жлъчката на много честолюбци, които не се свенеха да го…клеветят, но те сички сега пред праха му се смириха и се принудиха да признаят, че България загубва един буен патриот и един велик син. При погребението на  тоя народен мъченик, което стана с разноските на Балкански, присъствуваха сичките българи, които живееха в Букурещ; те се бяха стекли с хиляди. Присъствуваха тоже и много румънски сановници, както и някои представители на великите държави. Така свърши бурния си живот един пламенен патриот, който се беше цял посветил на свободата и  независимостта на злочестата тогава България.” Всеки път на 9 октомври ние признателните потомци свеждаме глави пред епохалното дело пред една от най – крупните фигури на Българското Възраждане. За нас котленци този ден е още по- значим, защото идеолога на националната революция е роден и поема първите уроци по родолюбие и патриотизъм именно тук – в града наричан с основание „Люлка на Българското възраждане.