Новият архиерейски наместник на Котленска духовна околия беше въдворен в храм “Света Троица”. Света литургия за въдворяването на новия архиерейски наместник се проведе в град Котел. Участие в службата взеха духовници от околията и други региони, както и братството на Поморийския манастир. Негово преосвещенство Агатополският Епископ Йеротей оглави литургията за въдворяването и изрази надеждата, че новият архиерейски наместник ще ръководи мъдро, разумно и благодатно Котленска духовна околия. “Бог да ти дава сили отец Панайоте, да ти дава търпение, смирение и най-вече любов, за да отговориш достойно на очакванията на Негово високо преосвещенство Иоаникий”

След края на службата с празнично слово към присъстващите миряни се обърна и Агатополският Епископ Йеротей: “Възлюбени в Бога братя и сестри, имам драгостното послушание от негово високо преосвещенство сливенския митрополит Иоаникий днес да отслужим светата литургия и да ви представя вашият нов духовен отец и архиерейски наместник иерей Панайот Сотиров. Вие го познавате много добре, той е израснал в този град , той е духовно чадо на негово високо преосвещенство Иоаникий и е израснал под неговото благословение и до ден днешен той се развива като млад и переспективен духовник. Ето защо и дядо Иоаникий му възложи тази отговорна задача да отмени своя скъп баща да поеме управлението и духовно попечителство над духовната околия. Изключително сме възрадвани, че точно в деня на светите братя Дамян и Кузма безсребърници в съслужение с него да отслужим тази празнична литургия. В деня на народните будители и в града на свети Софроний върху отец Панайот днес се възлага огромна отговорност той достойно да продължи и опази възрожденския дух на своите предци. Надяваме се той в своята работа да среща от вас обич, подкрепа  и уважение.”

Пред вярващите дошли в Храма за празничната служба, нововъдворения архиерейски наместник каза: “Благодаря на всевишния, че ме удостои с това нелеко поприще, Благодаря на негово високо преосвещенство Иоаникий, че той позволи то да се осъществи. Благодаря и на всички отци, които ме подкрепят в тази дейност защото знам , че тази отговорност не е лека. Ако нямам подкрепата на духовенството и всички вярващи то тогава празна ще да е дейността ми. Ако между събратята цари вяра, надежда и любов в Бога, то тогава няма как покрай тях да няма едно силно паство , което да черпи от тази благодат. Благодаря на всички , които в този празничен ден на това мое начало днес сте заедно с мен, надявам се да оправдая и отстоя високите очаквания, които възлагате над мен в новото духовно поприще.”

Репортер на KOTELNEWS взе първото интервю на иерей Сотиров в качеството му на архиерейски наместник

-Завръща ли се онова време във възрожденски Котел, когато в града имаше постоянно работещи два Храма със светла им памет свещениците Поп Цоньо и Поп Гено?

-Една от основните идеи е точно това. Двата храма да работят целогодишно. Едва ли ще се служи в тях по едно и също време, все пак населението на Котел е малко, но винаги ще има работещ Храм. Не възнамеряваме и не е нужно да се върне онази стара практика за която ме попитахте, града да се раздели на две енории, както съм чувал , че някога е било. Ще се концентрираме върху това да успеем да съберем всички православни вярващи на едно от двете места, което винаги да е отворено за тях. Ще се съобразяваме и със сезонните условности свързани с възможностите за отопление, което означава, че приоритетно зимата ще се служи в Храм „Света Троица”.

-Като млад и амбициозен свещенник какви цели си поставяте за в бъдеще за да се подобри нещо в котленска духовна енория?

-Преди всичко ще гледаме да бъдем точни в молитвените последования. Дали става въпрос за светата литургия , тайнства или другите последования ще направим необходимото да запазим всичко онова което е било съхранено, според нуждите на енорията съответно духовно ще бъде реагирано според както е нужно. За в бъдеще предстои още работа в двата храма , които претърпяха големи ремонти. Пред нас предстоят изографисванията, съвременни нови обзавеждания и други.  В духовен аспект трябва да е ясно, че винаги има още какво да се даде на вярващите.

-Като млад човек какво ще сторите за да привлечете към вярата и църквата новото поколение?

-Чрез социалния контакт. Той е най-важният. Не може да се почва с лошо, често забелязвам по храмовете грубо отношение от стари клисарки и възрастни свещенници , които са малко по- изнервени и се отнасят към по-младите с остри забележки за правила и неща, които те няма как да знаят. От семинарията знам от един достолепен преподавател и съм запомнил, че към младите трябва да се подхожда  „Со кротце, со благо…”Смятам ,че за работа с младите преди всичко е важно те да бъдат изслушвани и в общуването с тях да има добър тон. Светата православна църква е богата на празници, Господски, Богородични и Светийски. Ние по примера на други градове  можем да взаимстваме добри практики, като литии и др. в които активно да се включват младите православни християни.  Ще се опитаме да говорим на общ език, а там където намираме неразбиране, да отговорим със мир и спокойствие.

-Ще се възползвате ли от съвременните технологии службите и проповедите лесно и бързо да достигат до повече хора в реално време?

-По принцип мисля, че това е добра практика до известна степен, но не ми харесва, когато чрез това вярващия се задоволява от присъствието си чрез технологията примерно в легнало положение да е част от това богослужение.  Простете ми , но това го възприемам като мързел в следствие на което той вместо да е в Храма и бъде част от службата угодно лъже своята съвест, че е поне духом там. Приветствам да се ползват технологиите за благовестие, за популяризиране на вярата, но си оставам с лични резерви, че с това не бива да се прекалява. Не искам он-лайн формати като в образователната система.

-Разбирайки за това как ще работите с младите, няма как да не попитаме какво по-специално ще направите за общение и с най-малките. В годините с вашият баща сме обсъждали възможностите за неделно православно училище или форма на кръжок?

-Да, за това много сме мислили и даже с вас сме обсъждали във времето. Ако това успеем да го постигнем ще бъде много положително за енорията. Ако е Божията воля, това ще е една от дейностите, с която първо ще искам да се захванем според колкото ни стигнат силите. Неделното училище е препоръчително, защото ако в младенческа възраст започнем да преподаваме по правилен начин светото писание на малките вярващите, то в бъдеще ще берем само добри плодове от това.

-Като архиерейски наместник как ще запазите добрият тон и взаимоуважение с останалите няколко протестантски църкви в града?

-Естествено, че ще живеем и работим в мир и разбирателство. Всички ние сме Божии творения. Ако имаме някакви разногласия, Светата православна църква чрез науки като апологетика, догматика и други, ясно се е произнесла кой е православния начин за изповядване на християнството. Защо да не запазим добрия тон, всички ние сме хора, но когато става въпрос за правилен начин за проповядване на вярата, си запазваме това право, което са ни дали светите апостоли, което сме получили на първия апостолски събор 51-ва година. Или с една дума казано единствено православната църква спазва всички тези канони за разлика от всички други църкви след 1054 г. Нека всеки да се грижи за своето паство и да не навлиза в духовната територия на другия.

-Ще успокоите ли всички онези, които изпитаха разочарование, в последните години, че традиции като хвърлянето на богоявленския кръст и храмовите курбани?

– Това с хвърлянето на кръста всички знаем, че е една благочестива практика.  Ще запазим тази традиция според силите ни. Да, в последните две години ставрофорен свещено иконом Димитър нямаше физическа възможност да направи това и се надявам хората да са влезли в положение според неговите здравословни проблеми. Ето сега, свежата кръв в мое лице ще възобнови тези неща. Разбира се ще се върнат и курбаните в името на храмовите празници стига да има желаещи, които да помагат в тази дейност.

-Днес в качеството си на въдворен архиерейски наместник, буквално минути след церемонията отслужихте свето тайнство венчаване. Символ на какво е това, в случая не кръщавахте а венчавахте. Може ли да гледаме в това като на някакво особено начало?

– Ако съдим по молитвите , които четохме по време на венчавката, това е начало на един съвместен живот. Време, в което ще очакваме благословени плодове с общи усилия. Винаги казвам, че в една успешна енория е важен не само свещеника, но и миряните които трябва да полагат също усилия.

-Ако на започващото сега от ваша страна гледаме като на сеитба, която неминуемо ще поникне, дори и сред тръните, камъните или край пътя, как ще се опази във времето от плевелите така, че поникналото да даде плод, дори и стократен плод?

-Това ще стане чрез молитва, твърдо упование в Бога, спазвайки всички канони на светата православна църква и устава.

-В дена на народните будители и празник на Котел града осъмна с нов архиерейски наместник. Ако днес сме били задрямали, дори и заспали с какво и от какво трябва да бъдем събудени?

– Времето ще покаже, но мисля, че от едно закостеняло безверие до известна степен в миряните.

-Това интервю завършва на фона на биенето в момента на траурна камбана. Отново се опитвам да потърся някаква символика в това?

-Вижте, точно това е един от основните проблеми на вярващите в България. Търсим символика във всичко. Тази камбана, която сега служителката бие е защото някой се е преселил, ако търсите символиката нека да бъде и за всичко онова старо като време, грешки и неща, които хората в енорията не са харесвали и възприемали. Нека с Божията помощ и с общи усилия да започнем на чисто. Позволете ми чрез вашата медия да благословя в Името на Господ Иисус Христос  всички християни в котленска духовна енория. Милостта и неговата закрила да бъдат над вас.