Катя Бангиева, е на 46 г. За себе си скромно казва, че е обикновен човек, чийто живот е като на тези, които остават невидими. Уповава на Господ Иисус Христос, на когото дължи дарбата си да пише и твори в мерена реч.

– Възможно ли е ти да си първата поетеса от ромски произход  в село Градец и кога се отключи у теб този талант?

– Преди 10-на години след мое гостуване при майка ми  тя ми сподели свое откровение, получено от Господ, че аз трябва да започна да се занимавам с писане на поезия. Само след няколко дни в един следобед седнах пред белия лист и нещата наистина се случиха. Според настроението или някакъв повод , вдъхновена от конкретна тема, чрез стиховете намирам утеха, мир и спокойствие със себе си.

– В ученическите ти години твоите учителки не забелязахa ли у теб потенциал за развиване на твоя талант?

– Спомням си, че силно бях впечатлена от едно стихотворение за Чебурашка, което трябваше да науча наизуст. Не можах да се справя добре с рецитацията и учителката ми направи на няколко пъти строги забележки, което в мен нещо пречупи и силно ме отблъсна откъм стихове и поезия. Трайно запомних тази Чебурашка, въпреки че тя е много симпатична кукла.

– Катя, с какво образование си и къде завърши?

– Не крия, имам завършен само 4-ти клас. Питате ме каква е причината. В онези години, понеже родителите ми работеха в дърводобива и нямахме трайна отседналост, често пътувахме из страната и аз бях край тях по горите. Прекъснах с учението и си останах с четвъртия клас.

– Защо след толкова години не си предприела действия да започнеш да учиш отново? Има достъпни форми, в които можеш да изкараш основно и средно образование.

– Да, знам за немалко възможности, за европейски програми, които насърчават такива като мен,  останали в годините без да се образоват. На няколко пъти съм се престрашавала да предприема тази крачка, но все нещо се е появявало като проблем или ангажимент. Няма да скрия, че изпитвам и голямо притеснение как на тази възраст ще вляза в час с малките деца, които са на възрастта на моите внуци. Представям си се може би на предпоследния чин, сама, а наоколо децата от класа. Знам, че ще дойде ден, в който ще завърша и средно образование. Искам обаче, може и да ви се види смешно, да се върна в училище от първи клас и да започна всичко от начало. Да си припомня всичко до четвърти клас и уверено да продължа до 8.-ми и се запиша за средно.

– Днес казваш, че вече си и щастлива баба. В годините, докато растяха твоите деца, намираше ли упрек от тях, че си останала необразована. Как успяваше да ги мотивираш те да завършват училище?

– Никога не съм получавала упреци. Имала съм проблеми с тях, но съм се старала и опитвала да ги насърчавам, да правя всичко възможно да завършат. Дъщеря ми прекъсна по едно време, но след много настояване от моя страна като ученик свободна форма успя да завърши средно образование. Много се страхувах да не постигнат моята участ и останат недообразовани.

– В твоето творчество се забелязва интересен стил, в който специфично римуваш. Заимстваш ли от някого, повлияна ли си от конкретен поет или някой ти помага?

– Да, наистина обичам да римувам. Определено никой не ме е учил, но това идва отвътре. Тази дарба ми е от Бога. Сигурно съм повлияна от чужди стихове, които чета, но ще е много добре, ако има кой да ми помогне по – професионално и обясни тънкостите в писането на поезия и стихове. Много често трудно взимам решение как да завърша куплет, защото имам няколко варианта и не мога да избера. Понякога написаното ми изглежда нескопосано, въпреки че го харесвам, но се опитвам да застана от другата страна, на този, който го слуша, и възниква огромно вътрешно разногласие в мен.

– Спомена, че често преработваш стари свои произведения. Какво те кара да надграждаш и какво губи оригиналът след тази редакция?

– Наистина, често ми се случва да пренаписвам и променям стихотворенията си. Минава се време и се връщам към написаното. Виждам го и усещам по друг за мен по –добър начин. Взимам химикала и започвам да поправям. Може една думичка някъде да сменя, но става още по-цветно, по-красиво. Когато правя тези корекции, гледам да не променя основното послание, въпреки че съм се увличала до такава степен, че се ражда съвсем ново стихотворение.

– Много хора ще се запитат тази жена с 4-ти клас как борави с толкова богат речник и колко книги е прочела през живота си?

– Малко книги съм прочела, но една книга постоянно чета и препрочитам. Свещеното писание -Библията, чета с удоволствие и в тази книга на книгите намирам не само утеха, но и надежда. Благодаря , че казвате, че имам богат речник, но в обикновен разговор това мисля, че не е толкова видно.  Когато започвам да творя, получавам Свише вдъхновение, думите сами една след друга идват и се редят. Библията трябва да е в основата на всичко, всеки трябва да я чете, защото тя е като пътеводител, чрез който никога няма да се загубиш, винаги ще вървиш по правия и безпогрешен път и най-важното – ще бъдеш съпътстван от верен и любящ баща  в лицето на Господ.  Днес мнозина вървят по широкия друм на света, осеян от съблазън, поквара и грехопадение. Хората живеят без Бог, не давайки си представа каква висока цена за това ще заплатят в съдния ден. Господарят на света е известен, той мрази човека като Божие творение и няма да спре да го погубва до второто идване на Христос. Но ако бъдем в живота си със Спасителя, който умря за нас, грешните, на кръста, ще се спасим за вечността и доколкото е по силите ни, ще се противим на нечестивия. Братя и сестри, живеем в последното време. Покайте се, защото небесното царство наближава.

– Каква е причината сред ромския етнос децата рано да прекъсват образованието си или ако те все още ходят на училище, то да е заради недопускане спирането на детски, помощи и др. на родителите им?

– Много може да се говори по този въпрос, донякъде това е и наша народопсихология, това е в самите нас, последствията ги виждаме, включително и това, че липсват масово сред етноса елементарна култура и възпитание. Започват да си живеят по свой си начин, който често не се вписва в този на обществото. И аз като ромка съм минала по този път, но това във времето силно ме нарани душевно. Чувствам срам и болка, когато съм в присъствието на културни и възпитани хора, защото комплексите, които все още имам, силно ме мачкат. Бихте ли ми повярвали , че тук, на село, в нашата общност, ако по улицата вежливо поздравяваш всеки срещнат с добро утро или добър ден, те взимат за луд или нещо с отклонения.

– Катя, оптимист ли си за бъдещето на новото поколение, ще осъзнае ли истинската потребност от образование и култура?

– Имам надежда, вижте сутрин от село Градец колко много ученици тръгват всеки ден с автобуса, за да учат в Котел. Знам, че голяма част от тях искат да изкарат гимназията, защото знаят, че това ще им бъде от полза и помощ в живота, след като завършат. Все повече момчета полагат усилия да си изкарат успешно поне 8 клас, за да могат да вземат шофьорски книжки. Трудно е откъм учението сред нашия етнос, но ми изглежда , че нещата се променят към по-добро по отношение на грамотност и образование.

– Как си се представяш на стари години с вече издадени няколко стихосбирки?

– Виждам се като в една картина, на която аз съм една обикновена бабичка, при която деца, снахи, зетьове и внуци идват при мен да ме видят. Посрещам ги работно облечена тъкмо на излизане от градината. От мен блика чувство на щастие, че всички тези мои роднини са ме споходили с уважение, обич и признателност за любовта и грижите, които съм им дала.Така си се представям на около 75 години, когато все още ще съм в състояние да пиша стихове

ЗИМА

Зимата дойде, а студа гората скове.

С ледени висулки и със снежни пързалки,

снега се трупа със снежинки малки.

Виелици големи и преспи дълбоки

във планини високи и долини широки.

Вятъра се вие, с глас бучи,

сякаш те гледа със своите очи

и ти казва, че мълчи.

А слънцето едва лъчи показва

И сякаш иска нещо да ти казва,

Че и в природата си има ред

И че тя също има глед,

Като най-големия поет,

Защото има сила НОВИЯ ЗАВЕТ.

БЪЛГАРИЯ

Българийо, земя родна мила,

Бог те е дарил с природа красива.

С мир, да бъдеш щастлива

и с любов, да бъдеш добра и мила.

С усмивка,  да бъдеш трудолюбива,

защото мъдрост от нашите деди си наследила.

В добро и в зло с гордост, ти си победила.

Деца и внуци си ни дарила,

И с твоето богатство си ни благословила.

БЛАГОСЛОВЕНИЯ

Питам се на къде отивам.

Затварям се в себе си и тъгувам.

Плача тихо и заспивам.

Със себе си се боря и се опитвам

да вдигна глава напред да тръгна,

назад никога да не се върна.

Деца и внуци с любов да прегърна

и от Бог да бъда благословена,

майчина усмивка винаги да им даря.

От сърце на Бог благодаря,

че ги има на таз земя

и с Божията любов да ги благословя.

ОБЕЩАНИЕ

Зимата отмина, пролетта дойде,

всеки е излязъл да се труди и земята да оре.

Птички сладкопойни се питат на къде,

а мравчици безбройни, бързат за къде ли не.

Плодородните дръвчета и красивите цветя,

Цъфтят и ухаят по цялата земя.

И тревата със цвета си озеленя

Всичко наоколо се засмя.

Даже ситния дъждец заваля,

показа се дъгата, с цветовете си засия.

Бог каза и ръката си простря,

на всеки с Милостта си ще простя,

Който ми се довери на таз земя.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Малък си още, казват ми всички

Дават ми съвет да не бягам по терлички

Не искам акъл, дайте ми парички.

Да си купя близалчета, бонбонки,

Да няма бягане и гонки.

Ще ги хрупам със зъбчетата малки,

Даже ще почерпя дядовци и бабки.

За да ми купят всички играчки

Иначе ще има сърдене и плачки.

А с мама да си играем на игрички,

А тате да мисли за всички.

Моите бъбриви устнички

Ви казват благодаря с думички.