Logo

Почина дългогодишната учителка по български език и литература Цанка Джурова. Поклон пред светлата и памет!

На 79 години след кратко боледуване от този свят си отиде любимата на десетки випуски  ученици на котленската гимназия- НАРОДНАТА учителката по литература и български език  Цанка Иванова Джурова. На 24 май 2016 г. за KOTELNEWS тя и нейният съпруг учителят Минчо Джуров дадоха незабравимо интервю, в което отправиха и завет към новото поколение учители: ” Аз съм оптимист и вярвам, че нещата ще се преобразят, че нашите управници ще се убедят, че трябва сами да се преборим, без да чакаме някой да ни диктува. Нашето училище постепенно ще заеме подходящо място. По този начин и децата ни ще се завърнат тук. Време е за Възраждане! Когато се изпълняват задълженията, нещата си идват по местата. Бъдете още по взискателни в работата си! Дано нашата гимназия не само да не затъва, а да започне и нов възход! Тя има богато минало и история. Трябва да се гордеем с училището си, а не да се отчайваме. Нашите ученици имат знания и са способни. Учителите са млади, енергични и ги уважавам изключително много. Те са професионалисти, които трябва да си дават повече кураж и да не се отчайват, защото винаги е имало трудности. ” KOTELNEWS Ви представя и видео запис на интервюто с достойните за уважение преподаватели.

Поклонението  пред починалата ще бъде на 10.12.2023 г. от 11.00 ч. в обреден дом Котел. Погребението ще се извърши от 13.00 ч. в гробищен парк Котел. Поклон пред светлата и памет!

Семейство Джурови: Време е за Възраждане! Анархията трябва да бъде смачкана и изтрита от нашия живот!

            Вестник „Котленски край“ потърси учителското семейство Джурови по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Известните на поколения котленци педагози коментираха проблемите в българското образование и своите виждания за тяхното разрешаване.

            – През месец май честваме един от най-българските празници. Какво можем да си пожелаем на 24-ти май: Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост?

             – Ц. Джурова: Можем да си пожелаем най-вече здраве, хубав и пълноценен живот с младите, с децата, с внуците и приятелите. Днес е по-различно от годините, в които аз работех. Колегите са много смели, силни и издържат на всичко. Учениците имат много знания. Времето промени всички, но ние не можем да кажем, че трябва да има застой.

            – Какъв спомен е оставила първата манифестация на 24-ти май?

            – Ц. Джурова: Най-хубавият празник за Котел е Денят на българската просвета и култура. Събираме се много хора и е приятно да се срещнеш с приятели. Семейството ни е живяло на много места, но когато дойдохме тук, Котел беше един прекрасен град. Обикнахме го толкова много, че не искаме  да живеем на друго място. Манифестацията на тази дата винаги е била много оживена, различна и подготвяна с голямо старание всяка година. Винаги трябва да има празненства на този ден. Хареса ми днешното тържество, защото се чуха много хубави думи. Отличниците бяха наградени лично от кмета. Това е добре, защото трябва да се види, че развитието на децата се следи не само от учителите, но и от обществениците.

            – Къде бяха гражданите и възрожденският дух на обществеността?

            – Ц. Джурова: Наистина гражданите бяха малко. Добре, че бяха децата! Ние сме малък град, който погребваме, изоставяйки и зачерквайки всичко, което е ценно за нас.

            – Къде се греши? Защо всяка година се повтаря това отношение към традициите?

            – Ц. Джурова: Липсва чувство за патриотизъм и родолюбие. Тези неща трябва да бъдат възпитавани. Хората не желаят да дойдат на най-големия празник. Управниците също трябва да предприемат нещо, за да може населението да излезе, да изостави мрачните и лоши мисли. Това е невежество от страна на гражданите. Вечерта всички ще гледат сеир, а сега не идват да почетат истинския празник!

            – Употребихте интересна дума: сеир…

            – Ц. Джурова: Това е хубава дума. Използвах я въпреки, че  събитието, което всички искат да видят вечерта, е приятно. Децата завършват гимназия и поемат по пътя към бъдещето. Ние също трябва да бъдем щастливи заедно с тях, но за някои това наистина е сеир.

            – Как се отбелязваше този празник преди 50 години?

            – Ц. Джурова: Най-характерното нещо бяха манифестациите. Подготовката беше много дълга и включваше литературна програма. Никой не щадеше времето и усилията си. Манифестацията започваше под строгия контрол на учителите по физическо възпитание. Винаги имаше духова музика. Тръгвахме от училище под строй и под такта на музиката марширувахме до площада. Отпред бяха строени учителите, след тях пенсионираните преподаватели, отличниците и другите ученици.  Най-много ме респектираше ученическата униформа, която създаваше авторитет и неповторима атмосфера. Програмата започваше с поздрави към преподавателите и отличия за най-заслужилите от тях.

            – Имаше ли някакво чувство на досада сред учителите и учениците?

            – Ц. Джурова: Нямаше подобно нещо, поне аз не съм забелязвала. Колегите никога не са напускали строя, за да пренебрегнат тържеството и дисциплината. Същото важи и за учениците. Ако е имало ученици, които са искали да кръшнат, те са били малцинство. Тогава се празнуваше и Денят на Кирил и Методий. Затова програмата беше още по-богата. Спомените ми от тези манифестации са незаличими!

            – Г-н Джуров, Вие сте кореняк котленец. Какви са Вашите ученически спомени от  празника?

            – Това беше голям празник, празник на целия град. На този ден имаше стълпотворение от ученици и гости на града. Организираха се мероприятия, които обхваща учащите от всички възрасти. Организираха се състезания по математика, спортни и др.  Работеше се за патриотичното възпитание. Патриотизмът обхващаше душите и сърцата на котленци!

             – Не може да не си зададем въпрос какво се случва с българското образование. Защо стигнахме дотам Министерството на образованието и науката да се хвали, че е озаптило преписването по време на зрелостните изпити? Това успех ли е и трябва ли да бъде извеждан напред?

            – Ц. Джурова: Този въпрос наистина никога не е бил на първо място и не трябва да бъде, защото е голям минус за нашето образование да се допуска преписване. Винаги е имало ученици, които са се опитвали да излъжат, но в последно време се прекали с това желание. Вземат се мерки, но разбираме, че и те не могат, изтича информация. Трябва да има големи наказания! Виновният трябва да бъде наказан, независимо кой е той.

            – Това ли трябва да бъде водещата цел? Не трябва ли да се положат усилия учебният материал да бъде усвоен от учениците. Тогава те няма да искат да преписват.

            – Ц. Джурова: Разбира се, че подготовката за зрелостните изпити трябва да бъде огромна, да започва от 9 клас и да продължава до 12 клас, да не се провежда само от последната година за последната година. Тя трябва да бъде продължителна и трайна, за да е резултатна накрая. По телевизията гледах ученици, които се радваха, че не се е паднал Димчо Дебелянов. Кой е Димчо Дебелянов? Това е голям наш поет, със невероятна поезия! Защо да не се падне на изпита? Всичко трябва да се учи. Необходимо е да се полагат грижи както от преподавателите, от учениците и родителите. Сега учениците се задоволяват с някакви странични информации. Това не е минус, но общообразователната подготовка трябва да бъде на първо място в тази възраст.

            – Радвате ли се, че се пенсионирахте малко преди времето в което ученикът стана средство за носене на пари и се премина към схемата ученик – пари – училище?

            –  Ц. Джурова: Има доза задоволство, че работих в ползотворно време, когато училището кипеше от работа. Учениците и учителите бяха ангажирани с учебния процес. След пенсионирането си замествах някои колеги за известно време. Видях, че учениците не са толкова лоши, но трябва да се изисква повече от тях. Стана модерно да се кръшва от учебния процес и да се води някакъв по-лек живот с лаптопи. В ръцете на ученика трябва да бъде учебникът! Децата са способни и не са по-малко умни от тези преди тях. Те дори са много по-информирани, но трябва да има по-съществени изисквания и учебният процес да протича по-нормално.

            – Как може да се упражнява контрол над ученика, когато на него се гледа като на свещена крава, носеща пари? Зад него стоят близо 2000 лв. за бюджета на училището. Вече няма случаи на отстраняване на учащи от учебни заведения.

            – Ц. Джурова: Истина е, че подобни мерки и мероприятия спрямо учениците удрят в корените на образованието. Учениците разбират всички тези процеси и затова злоупотребяват, знаят какво мислят учителите. Те живеят както си искат, а не както трябва.

            – Трябва ли в българското образование отново да се въведе ефективен модел на санкции спрямо ученици, които заслужават наказание?

            – Ц. Джурова: Да. Много съм си мислила, че трябва да се върне оценката за поведение. Не може ученик, който е наказван и злоупотребявал със задачите и задълженията да завършва. Трябва да има някаква оценка относно поведението. Много държа на това оценяване и искам да се върне отново в образованието. По едно време се заговори по тази тема, но всичко заглъхна.

            – Ще бъдат ли респектирани учениците от подобна символична мярка?

            – Ц. Джурова: Когато поведението е на най-ниската степен, ученикът трябва да се отстранява. Обезателно трябва да се въведе подобна мярка! В противен случай учениците си правят каквото си искат докрай и остават с лошото поведение.

            – Г-н Джуров, не може да отречете, че говорим за вече срутила се образователна система. Редно е да потърсим къде се крие причината. Уместна ли е поговорката, че рибата се вмирисва от главата?

            – М. Джуров: Да, проблемите тръгват отгоре надолу. Желязото трябва да се кове, докато е червено. Още от най-ранна възраст учениците трябва да бъдат насочвани към дадена дейност и поведение. Младото дърво се коригира в ранна възраст. Ако се остави свободно, от него няма да стане нищо. Дисциплината от началния курс дава отражение в горния. Не се ли предприемат мерки за изграждането на вътрешна самодисциплина, се стига до нещо много лошо. Когато и в горния курс на обучение не се направи нищо, се вижда какво се получава в студентското градче в София. Там има опиати, сбивания и убийства. Трябва много да се работи върху поведението и е добре да има оценка в тази насока, защото ученикът ще знае докъде трябва и докъде може да стигне. Който не иска да бъде в крак с времето и изискванията трябва да бъде отстранен. Това е като в един заболял организъм: болната тъкан трябва да се отстрани навреме.

            – Кой нанесе най-големите щети в сектора на образованието за тези 25 години експерименти?

            – М. Джуров: В образованието трябва да работят хора, които са посветени на това дело. Всеки трябва да си знае мястото.

            – Според Вас министърът на образованието запознат ли е проблемите на тази система?

            – М. Джуров: Това е поредният министър. Не може да се очаква нещо, когато министърът не е врял и кипял в тази област. Сега се търсят организационни качества и някой който няма стаж в отбраната може да оглави това министерство или някой от министерство на земеделието може да поеме образованието. Това са много грешни представи. Трябва да се търсят водещи и знаещи личности от конкретната сфера.

            – Защо 25 години все се правят експерименти с българското образование?

            – М. Джуров: Нашата страна е имала такива големи умове, а сега останахме без сиво мозъчно вещество, което изтича на запад. Значи някои си правят сметката, че тук не трябва да има знаещи и можещи личности. Много хора са наясно кой е виновен за всичко това, но си мълчат.

            – Нашето мълчание не ни ли прави съпричастни?

            – М. Джуров: Мълчанието не ни оправдава. Ние трябва да бъдем по-решителни, но е настъпило време, в което всеки пази себе си. Не се съобразяваме с това, че имаме застой в някои сектори от живота ни. Този застой дори е в целия ни живот! Трябва да се противопоставим на тези, които са отгоре, които са далеч от нас и искат всичко да бъде по техен модел. От нас се иска подражание, но всяко нещо си тежи на мястото. Не може еделвайсът да бъде посаден някъде в низините. Трябва да се направи ревизия на всичко и да се набележат пътищата, по които да поемем. Това трябва да бъде направено с много дисциплина, вяра и труд!

            – Споделяте ли широко разпространената идея, че има пъклен план спрямо нацията ни и съвсем целенасочено се удря по образователната ни система и по подрастващата младеж? Има ли някаква конспирация или инерцията ни доведе до това състояние?

            – М. Джуров: Това е планирано предварително. Интелигентните семейства се разбират, че целта е да се прекрои образованието ни, да се свали нивото на познание. Това е много страшно. Сега хората се стремят да изпращат децата си в чужбина, но те няма да се върнат обратно. Нашите внуци също са в чужбина. Не пожелаха да учат тук, защото чувстват, че нивото на образованието у нас е спаднало. Трябва да има генерална промяна, за да може тези, които имат мозък да останат тук и да бъдат нашето бъдеще. Тези които нямат такива качества, трябва да преминат на трудовия фронт. В момента всички завършващи, без значение на техните знания, отиват да учат висше образование. След това различни сектори от живота ни падат на ниско ниво. Това е предварително планирано. Много от младите отидоха на запад и няма да се върнат. Самите преподаватели виждат, че този спад в образованието е планиран и че трябва да се върви по този път.

            – Г-жо Джурова, привържениците на тези теории казват, че някакъв Световен ред диктува какво трябва да се случва, че такава е съдбата на България. Не устройва ли подобна теория българския политически елит? Нали най-лесно се управлява прост народ?

            – Ц. Джурова: Има известна истина в това твърдение. Мисля си, че реакцията на нашите управници трябва да бъде по-жива и бърза относно коригирането на допуснатите грешки. Не може да се продължава по този начин и не трябва да се подражава на тези, които искат България да бъде в това състояние. На мен ми се струва, че българските политици са доволни от положението на българското образование и затова не се взимат мерки. Това е най-жалкото! Народът страда. Децата ни казват, че тук няма управия и искат да отидат в чужбина, защото там има ред и дисциплина. Болно ми е и много тежко преживявам тази действителност, но съм оптимист и все повтарям на внуците ми, че нещата ще се оправят и те ще могат да се завърнат, за да се реализират в родината си. Те обаче са най-добре запознати, защото са били в училище и знаят каква е действителността. Мъчно ми е за училището и държавата!

            – Ще се намери ли кой да изчисти Авгиевите обори?

            – Ц. Джурова: Дано да се намери, но трябва да се започне отгоре. Не може в училище да се свърши нещо, ако няма изисквания отгоре. Аз се радвам, че нашата гимназия е все още съхранена. В другите училища е още по-страшно!

            – Даваме ли си сметка с цената на какви усилия това все още се случва? Даваме ли си сметка на какъв психически тормоз и унижения са подложени учителите днес?

            – Ц. Джурова: Поздравявам ги по случай нашия празник и от сърце им желая кураж и смелост, да продължават да работят както досега. Много често посещавам гимназията и разговарям с колегите. Не трябва да се отчайват. Проблемите не са само тук. Трябва да се работи и да се изпълняват задълженията. Това е на първо място. Когато се изпълняват задълженията, нещата си идват по местата. Бъдете още по взискателни в работата си! Дано нашата гимназия не само да не затъва, а да започне и нов възход! Тя има богато минало и история. Трябва да се гордеем с училището си, а не да се отчайваме. Нашите ученици имат знания и са способни. Учителите са млади, енергични и ги уважавам изключително много. Те са професионалисти, които трябва да си дават повече кураж и да не се отчайват, защото винаги е имало трудности. Не мога да кажа, че по наше време не е имало трудности.

            – Все пак не може да се сравняват двата времеви периода, защото сега учителят е смазан от арогантността на учениците. Той не може да се прояви като педагог, защото не знае дали няма да премине определената граница…

            – Ц. Джурова: Много е трудно и страшно! Разговарям с мои колеги. В началния курс е много трудно, защото там наистина има разправии с родителите. Някои родители са много агресивни и трябва да им се потърси сметка, да се накажат и да бъдат разобличени пред всички.

            – В основата на проблемите не стои ли случващото се с българското семейство и деградирането на взаимоотношенията между родители и деца?

            – Ц. Джурова: Това е основният въпрос и проблем, който трябва да се разреши. Проблемите в семействата са много. Възпитанието на децата е оставено на заден план. Сега улицата е по-страшна от преди години и е необходим по-голям контрол от страна на родителите. Лошото поведение не трябва да се пренебрегва и да се търси сметка само от учителите. Спомням си как на родителските срещи преди години майките и бащите слушаха какви са оценките и поведението на децата им. Тогава те не се заканваха на учителите, а взимаха мерки у дома. Сега преподавателите се страхуват да кажат, че децата не си учат уроците. Отношенията между учител и родител изстинаха и станаха вражески.

            – Защо професията на учител стана непривлекателна?

            – Ц. Джурова: Ние често си говорим кои ученици ще учат за учители и коментираме защо избират учителската професия: защото искат това или защото не са приети в някоя друга специалност. Струва ми се, че на работа в учебните заведения ще постъпват вторите. Какви учители ще бъдат? По-добри ли ще са от времето, когато са били ученици? Дано да са помъдрели с възрастта. Професията на учителя се вижда трудна за младите, неблагодарна.

            – М. Джуров: Слабите ученици отиват да учат за педагози и след това стават слаби учители. Тяхната продукция също ще бъде с ниско качество. Трябва да се работи в посока привличането на качествени млади хора, които да дават нещо положително на образованието. Нашите преподаватели бяха като икони, като светци за нас! Сега при най-малкото затруднение възниква конфликт между родители и учители. Виждаме на колко места преподавателите са бити. Същото е и с лекарите.

            – Констатирахме, че в българското образование са се разпрострели туморни метастази, които могат да го съсипят. Можем ли да бъдем оптимисти, че образователната ни система ще остане жива?

            – Ц. Джурова: Аз съм оптимист и вярвам, че нещата ще се преобразят, че нашите управници ще се убедят, че трябва сами да се преборим, без да чакаме някой да ни диктува. Нашето училище постепенно ще заеме подходящо място. По този начин и децата ни ще се завърнат тук. Време е за Възраждане!             – М. Джуров: Голямата демокрация в училищата доведе до липса на дисциплина, до нежеланието да се учи. Това се нарича анархия. Анархията трябва да бъде смачкана и изтрита от нашия живот! Това може да стане с дисциплина и ревизия на образованието. Трябва да се поставят нови основи и върху тях да се изгради образованието. Време е да изринем Авгиевите обори. С повече вяра и старания от всички нас можем да съживим българското образование! Трябва да се работи с много желание и страст, за да може нацията ни да преуспее.

Responses are currently closed, but you can trackback from your own site.