“За пъдаревци Трифон Зарезан е един от най-големите празници. Стотици години назад във времето още преди да има тук село в същата местност е имало диви лозя пазени от куруджии-пазач. От там произлиза и името на селото Куруджиево или Пъдарево. Тогава лозята са били диви, влечащи като лияни. Хората още не са знаели как да ги порязват, но веднъж един мъж отишъл при лозята със своето магаре, а то започнало да гризе младите пръчки. По-късно станало ясно,че там където магарето е гризало реколтата е изобилна, много по-едра и качествена. За всички вече било ясно, че тази култура  ще се обработва и чрез рязане. Пъдарево на времето е имало около 4000 декара лозя, в момента са 1000. Почитаме този празник защото и днес това си остава основно препитание за населението. Обичаят ни е следният. Стопанката става рано сутрин, омесва погача и сварява едра кокошка. Мъжете идват на лозето за ритуала, но не се допускат жени. Прави се с цел безопасност, да не вземе някой да се загледа по булките и се пореже. След зарязването на лозята започват големите веселби и угощения всеки до колкото може да издържи”. Каза пред камерата на KOTELNEWS кметът на с. Пъдарево Петър Петров. На въпроса на репортера на медията защо от година на година нещата около изкупните цени за стопаните стават все по трагични кметът отговори:

-Няма как да се оправят нещата. Винпромите станаха частни и си направиха собствени лозови масиви с които си задоволяват нуждите. Ако въобще изкупуват от малките производители това става на символични цени. Всеки се стреми да успее да реализира продукцията си на дребно за да може поне да покрие разходите си свързани с производството. Всеки е тръгнал сам да се спасява по единично. Единственото възможно решение е събирането на хората отново в сдружения. Но ние българите не се справяме с това поради липсата на доверие по между си.

-Правен ли е опит за такова сдружение в Пъдарево?

-Правен е, но не просъществува за дълго, отново заради  до болка познати причини – част от българският ни характер.

-Европа дава ли пари за помощ и насърчаване на дребния производител?

-За дребния не дава, него няма кой да го защити, нито кой да ходатайства за него. Големите, едрите имат свое лоби на всички нива, всичко се прави за тях и в ущърб на малките. Тръгнеш ли да се опиташ да направиш нещо, задължително трябва да минеш през консултантска фирма, която ще ти вземе задължително половината. Защо трябва да е така.

-С тези темпове колко остава на този поминък?

-До десетина години ако така се развиват нещата лозята ще ги гледаме през красивите огради на монополистите или на снимки и записи в които сме се документирали през последните години.

-Това някаква политика ли е ?

-Повече от политика е и съм убеден, че тя върви съвсем планово. Ще останат тук там хората в малки количества да отглеждат за свое потребление. А виното на частника не може да бъде сравнявано и с най-добре рекламираните марки на винпромите, това което стопанина влага с душата си във всяка една капка, няма как да се случи в огромните силози на индустрията.

-Младите поемат ли тертипите на този занаят?

-Трудна работа, къде са младите, на компютрите и телефоните, там се занимават със земеделие и животновъдство, играят си на фермери и ферми. Свършила тя вече, другаде се е насочила младежта.

-Как изглежда демографски днес Пъдарево?

-За каква демография да говорим твърде скоро ще е когато въобще няма да има села. Това пак е безродна политика. Нека софиянци да не пищят и занимават ежедневно нас в провинцията, че им бил мръсен въздухът и им било вече тясно в голямото село. Да вземат да си се приберат от където са дошли. Да си се завърнат по селата и възродят българското село, което е подложено на унищожителен геноцид.

-На няколко километра се намираме от прословутата американска военна база. Промени ли се с нещо живота на хората от селото. Усетихте ли ползи от постоянното присъствие на янките тук?

-Големи гръмки бяха обещанията, но за съжаление нищо не сме усетили. От Пъдарево няма нито един човек, който да работи в американската база.

-В Мокрен казват не е чак така?

-Там наистина има които работят, има нещо, въпрос на лоби ли е какво ли? Явно трябва да предприемем стачки или блокада на пътя.

-Да не би покрай хубавото вино и ракията пъдаревци да минават за неблагонадеждни. Известни сте, че водата много не се ползва по предназначение, мъжете все румени и с приповдигнато настроение?

-Водата ни не е много за пиене, варовита е. Определено предпочитаме дестилираните течности и техните производни.

Котленското село Пъдарево отбеляза по традиция празника Трифон Зарезан.

Празненството започна с шествие под звуците на гайда, тъпан и кавал, което тръгна от сградата на читалището на Пъдарево до лозовия масив. Там  официалните лица бяха посрещнати по традиция от кмета на селото Петър Петров с топла пита, печена кокошка и вино от миналогодишната реколта. На място бе извършено ритуалното зарязване на лозови пръчки и поливане на лозница с вино за благодат през годината.

Кметът на община Котел Коста Каранашев пожела на жителите на Пъдарево да са живи, здрави, все така задружни и да правят все по-хубави вина. Каранашев направи отчет за извършените дейности през 2017-та година и увери, че асфалтирането на улиците „Димитър Жеков“ и „Петър Инджов“ ще бъде завършено тази година.  Полагане на фрезован материал ще се направи и на най-належащите места в ромската махала на селото.

За поредна година в Пъдарево беше спазена традицията най-добрите винопроизводители  да получат своите награди в конкурса за бяло и червено вино.

В категория „Бели вина“, 1-во място зае Ангел Митков, а 2-ро и 3-то място заеха Митьо Ташев и Петко Стоянов. В категория „Червени вина“, 1-во място зае Петко Стоянов, а 2-ро и 3-то – Ангел Стойчев и Костадин Младенов.

Гости на събитието бяха кметът на община Котел Коста Каранашев, зам.-кметът Шериф Куванджъ,  председателят на ОбС- Котел Христина Чолакова, секретарят на Общината Христо Карабекиров и кметът на с. Мокрен Младен Христов.